От появяването на хипервирулентен щам през 2000 г, инфекцията с C. difficile представлява значително усложнение на периоперативната антибиотична профилактика, сочи проучване.

Проучването (кохортно, ретроспективно) включвало непедиатрични пациенти, претърпели абдоминална хистеректомия, тазобедрена артроппластика, краниотомия, операции на дебелото черво и сърдечносъдовата система. От общо 8373 хирургични интервенции, антибиотична профилактика била използвана при 7600.

Били докладвани общо 98 случаи на инфекция с C. difficile в рамките на 2 месеца от хирургическата интервенция. 40 от тях се наблюдавали при пациенти на антибиотична профилактика, като рискът от инфекция с C. difficile бил 21 пъти по-висок в периода след появата на хипервирулентния щам на C. difficile.

Според екипа, провел проучването, нито един епизод на инфекция с C. difficile не били докладван при пациентите, които не са провеждали антибиотична терапия. Било установено, че рискът от инфекция с опасния патоген е над 3 пъти по-висок при пациенти, подложени на периоперативна антибиотична профилактика и терапевтичен курс антибиотици в сравнение с пациентите единствено на периоперативна антибиотична профилактика (ПАП).

От 40-те пациенти, развили инфекция с C. difficile след ПАП, 5 починали или развили септичен шок. Антибиотикът, който най-често бил свързван с инфекция с C. difficile, бил цефалоспоринът Cefoxitin.

Проучването ясно сочи, че ПАП значително повишава риска от последваща инфекция с C. difficile, особено в лечебни заведения, където се среща хипервирулентният щам.

В тези заведения ПАП трябва да се прилага с минимално възможна продължителност и при високорискови за инфекция хирургични процедури, при които последиците от евентуално инфектиране на хирургичното място биха били катастрофални.

www.doctorbg.com