Адювантната терапия с gemcitabine (Gemzar ®) значително подобрява както общата така и преживяемостта без заболяване при пациенти, претърпели пълна резекция по повод рак на панкреаса. Това сочат крайните резултати на проучване, публикувано в Journal of the American Medical Association.

Пациентите с диагностициран рак на панкреаса обикновено имат лоша прогноза, а хирургичната намеса е единственият терапевтичен избор. Въпреки това дори и след пълна резекция, рецидивиране се наблюдава при голям брой от пациентите. Оптималното постоперативно лечение на пациенти с резецируем рак на панкреаса все още не е дефинирано.

В Европа клиницистите предпочитат да лекуват пациентите единствено с химиотерапия, докато в САЩ се предпочита прилагането на лъчетерапия и химиотерапия. Gemcitabine е стандартната терапия при пациенти с неоперабилен напреднал рак на панкреаса. Целта на настоящето проучване била да се определи дали наистина приложението на gemcitabine удължава преживяемостта при тези пациенти

Мултицентровото проспективно проучване във фаза 3 включвало 368 пациенти. Всички пациенти били претърпели R0 или R1 резекция по повод панкреатичен рак. Главната цел на проучването била преживяемостта без заболяване (disease-free survival), а вторични клинични събития - общата преживяемост и токсичност.

Кохортата била рандомизирана на 6 месеца адювантна терапия с gemcitabine 1 g/m2 на ден 1, 8 и 15 на всеки 4 седмици (n = 186) или наблюдение (n = 182). Крайнят анализ бил извършен през март 2008 г.

Въпреки че разликата в общата преживяемост между двете групи била малка (22.8 месеца при gemcitabine групата срещу 20.2 месеца при групата на наблюдение), след втората година се наблюдавали статистически значими разлики

На третата година общата преживяемост при gemcitabine групата била 36.5% в сравнение с 19.5% при групата на наблюдение. На петата година съответните проценти били 21% и само 9%, което означава двойно по-голяма преживяемост при gemcitabine групата.

Относно преживяемостта без заболяване - главното клинично събитие за проучването, се наблюдавали значителни разлики между двете групи. На третата година тази преживяемост била 23.5% в gemcitabine групата и 8.5% в обсервационната група, а на петата - 16.0% и 6.5% съответно. Средната преживяемост без прогресия била 13.4 месеца в gemcitabine групата и 6.9 месеца при пациентите, подложени на наблюдение.

Gemcitabine бил добре толериран от участниците, като силни токсични ефекти почти не се наблюдавали. По време на шестте цикъла не било докладвано повишение на хематологичната и нехематологична токсичност, качеството на живот между двете групи било сходно

Това е първото голямо рандомизирано проучване, което сочи, че прилагането на Gemcitabine подобрява общата преживяемост и преживяемостта без заболяване.

www.doctorbg.com