Прилагането на azacitidine при пациенти с миелодиспластичен синдром води до значително подобряване на преживяемостта дори и при непълен терапевтичен отговор, сочи анализ.

Анализът се базира на проучване, включващо 358 пациенти с миелодиспластичен синдром. Резултатите сочат преживяемост на 2-та година при пациентите, приемащи azacitidine 50.8%. За сравнение преживяемостта при плацебо групата (конвенционална терапия) била 26.2%.

На първата година преживяемостта сред пациентите, приемащи azacitidine била 68.2% срещу 55.6% при плацебо групата.

Несвързани с проучването определят резултатите като фантастични. Дори и високодозовата химиотерапия не може да постигне такива резултати относно преживяемостта, обясняват те.

Лечението с azacitidine трябва да има продължителност поне 3 или 4 цикъла и не трябва да бъде спирано дори при липса на добър отговор или постигане на пълна ремисия.

Преживяемост на първата година azacitidine vs конвенционална терапия

Резултатите от проучването са първите, които сочат, че постигането на пълна ремисия не е задължителен елемент за подобряването на преживяемостта сред пациентите с миелодиспластичен синдром.

www.doctorbg.com