Въглехидратите - високооктаново гориво за организма
Въглехидратите са основният източник на енергия за организма. Те могат да се разделят на прости и сложни въглехидрати. Въпреки че и двата типа се разграждат до глюкоза, храните богати на комплексни (сложни въглехидрати) обикновено са богати и на витамини, фибри и минерали. Обратно простите въглехидрати, съдържащи се в бонбоните, сладкишите, трапезната захар, сиропите и подсладените житни храни доставят на организма "празни калории - т.е доставят енергия, но не и други основни хранителни вещества
Преди да бъдат използвани от организма, въглехидратите трябва да бъдат разградени в храносмилателния тракт чрез ензими. Така се получават прости захари - глюкоза, фруктоза (плодова захар) и галактоза (компонент на млечната захар). Част от глюкозата веднага се превръща в енергия, а останалата част се складира в черния дроб, мускулите и мастните клетки под формата на гликоген и мазнини за бъдеща употреба.Фруктозата и галактозата се превърщат в глюкоза преди да бъдат използвани или складирани
След хранене хормонът инсулин, който се секретира от панкреаса, понижава глюкозата в кръвта и стимулира човешките клетки да използват и съхраняват свръхколичествата глюкоза. При ниски нива на глюкозата в кръвта - например преди закуска или след физическо натоварване, друг хормон, също секретиран от панкреаса, глюкагон стимулира превръщането на чернодробния гликоген в глюкоза и вкарването на последната в кръвообращението.
При диабет намаленото количество или липсата на инсулин пречи на навлизането на глюкозата в клетките. Освен това инсулинът играе важна роля в предотвратяването на свръхизпускането на глюкоза от черния дроб между отделните хранения. Яденето на захар не предизвиква диабет. Диабетиците трябва да следят техния общ въглехидратен прием, а не толкова приетия вид въглехидрати. Яденето на богати на захар храни е лесен начин да преминем калорийните изисквания на организма. При планиране на нов хранителен режим въглехидратите трябва да бъдат от 25 до 50% от общия калориен прием, като по-голямата част от тези въглехидрати трябва да бъдат комплексни. Това означава, че диетата ви трябва да съдържа:
Пълнозърнести храни Много зеленчуциПлодове - два, три пъти дневноВ развитите страни окол 20% от дневния калориен прием е са за сметка на захарта. При хранителен режим от 2 000 калории, това са около 400 калории (100 грама) или около 25 грама захар всеки ден! Това означава около 70-80 кг захар годишно.
Очевидният начин да намалите приема на рафинирана захар, е да ограничите консумацията на бонбони, сладкиши, бисквитки, сладолед, както и да не прибавяте захар към храните и напитките, които консумирате. Но това не е лесно, тъй като захарта е под много форми.
Монозахариди: към тях се причисляват глюкозата (понякога наричана декстроза), фруктозата и галактозата. Всички тези прости захари имат еднакъв брой и вид атоми, но с различно нареждане. Различното подреждане на атомите е причината за различната сладост. Глюкозата и фруктозата са много сладки, докато сладостта на галактозата почти не се усеща.
Дизахариди: към тях спадат захарозата (трапезната захар), лактозата (млечната захар) и малтозата (съдържа се в растенията; получава се и в човешкото тяло при разграждане на скорбялата). Всички те са съставени от два монозахарида: захарозата е глюкоза и фруктоза, лактозата - глюкоза и галактоза, а малтозата - две молекули глюкоза
Плизахаридите (скорбяла, гликоген, целулоза) нямат сладък вкус и са съставени от стотици, дори хиляди глюкозни молекули. Съдържат се в картофите, ориза, бобовите храни и т.н
От здравна гледна точка всички видове захар са еднакви - мед, фруктоза, захарозата не са по-добри или по-лоши от рафинирата трапезна захар. Въпреки че тяхната абсорбция може да е различна, всички те се разграждат до глюкоза.
Напоследък, особено сред занимаващите се с фитнес, се заговори за гликемичен индекс на храните. Най-общо гликемичният индекс представлява способността на дадена храна да предизвиква гликемия в кръвта. Колкото по-висок гликемичен индекс има дадена храна, толкова по-бързо покачва глюкозата. Гликемията и последващото освобождаване на инсулин не е желано при желаещите да отслабнат, тъй като инсулинът намалява интензивността на липолизата (разграждането на мазнините в тялото). Гликемичните храни не са препоръчителни и за диабетиците.
Друг аспект на въглехидратите - особено на захарта, е влиянието им върху зъбия емайл. Захарта, съдържаща се в храните, се разгражда до киселини, които увреждат емайла
Въглехидратите допринасят и за затлъстяването, което се свързва с много болести и състояния, като метаболитния синдром например. Въглехидратите са основната причина за напълняване сред населението. Затова храните с ярки надписи "Ниско съдържание на мазнини" не са непременно полезни, напротив - понякога съдържат повече калории (най-вече въглехидратни) от мазнинните си аналози.
Все пак трябва да се знае, че приемането на свръхмного калории, независимо от източника, може да доведе до напълняване.
Безопасни ли са заместителите на захарта?Американска администрация по лекарствата и храните (FDA) е одобрила четири заместителя на захарта: захарин, аспартам, ацетсулфам и сукралоза.
Захарин. Захаринът е некалоричен, несмилаем петролен продукт, който е 300 пъти по-сладък от захарта. В края на 70-те години на миналия век проучване свърза употребата му с повишен риск от рак в лабораторни плъхове. Продуктът за малко не бе спрян. Делото обаче бе спряно, след като бе установено, че плъховете са приемали захарин в количество, равняващо се на 800 кутийки диетична напитка дневно.
Аспартам. (NutraSweet). Аспартамът е синтетична комбинация от две аминокиселини. Съдържа 4 калории на грам - точно толкова, колкото захарта. За разлика от нея обаче, аспартамът е 200 пъти по-сладък, което означава, че количествата, необходими за достигане за чувство на сладост, са много по-малко. Въпреки че според FDA е безопасно консумирането на екивалент от 97 пакета аспартам, някои потребителски организации твърдят, че аспартамът предизвиква главоболие и други странични ефекти. Аспартамът е одобрен през 1981 година за употреба в разтворими напитки, а през 1996 - за употреба във всички храни и напитки. Всички хранителни продукти, съдържащи аспартам, трябва да имат предупредителен надпис, тъй като аспартамът се състои от фенилаланин, а някои хора имат наследствен дефект, който обуславя невъзможността в преработката на тази аминокиселина (фенилкетонурия)
Ацетсулфам. Ацетсулфамът е химически сходен със захарина и е 200 пъти по-сладак от захарта. Често се използва при изготвянето на разтворими напитки, включително сокове, кафета и чайове. Ацетсулфам се съдържа и желатинови смеси и някои дъвки. И тук лабораторни опити с плъхове, сочещи повишена канцерогенност, бяха на път да подкопаят разпространението на този подсладител, но FDA отхвърли тези твърдения.
Сукралоза. Сукролозата (Splenda) се прави от захарна тръстика и е 600 пъти по-сладка от захарта. Около 15% от приетата през устата сукралоза се абсорбира от организма без промяна. Останалата част преминава през тялото. В него тя не действа като въглехидрат; не доставя калории или енергия. Проучвания сочат, че тя е безопасна.
www.doctorbg.com