Ако може да снижите смъртността поне с 25% при пациентите със сепсис - състояние с леталитет между 30% и 50%, ще го направите ли? В Southern Medicine Journal бе публикуван нов гайдлайн, който да ви помогне да намалите леталитета и болничния престой на пациентите с тежък сепсис.

Тежкият сепсис е често срещан - само в САЩ годишно има над 750 000 случая. Въпреки че леталитетът е между 30% и 50%, при наличието на септичен шок и мултиорганна недостатъчност, той достига до 80% - 90%.

Патофизиологично, тежкият сепсис представлява каскада от възпалителни реакции и активация на коагулационната система, най-често следствие на нарушена фибринолиза. Всичко това предизвиква промени в микроваскуларната циркулация и органна дисфункция. При най-тежките случаи се стига до синдрома на мултиорганна недостатъчност и смърт.

Някои от недостатъците при лечението на тежкия сепсис са:
-трудности в поставянето на ранна диагноза на тежкия сепсис и септичен шок
-честа и неадекватна обемна ресусцитация без ясна крайна цел
-късна и неадекватна употреба на антибиотици
-неадекватно поддържане на сърдечния дебит
-неадекватен контрол на хипергликемията
-неизползването на ниски дихателни обеми и налягания при тежко белодробно увреждане
-нетретирането на неадекватната адренална функция при рефрактерен шок

Най-важните стъпки за диагностициране и лечение на сепсиса, които трябва да бъдат приложени възможно най-скоро в рамките на първите шест часа включват:

⇒ измерване на серумния лактат
⇒ изготвяне на кръвни култури преди прилагането на антибиотици
⇒ прилагане на широкосопектърни антибиотици - в рамките на 3 часа от приемането в спешно отделение и в рамките на 1 час след приемането в интензивно отделение
⇒ при хипотензия и/или лактат > 4 mmol/l (36 mg/dl), прилагане на първоначална минимална доза 20 ml/kg кристалоид (или колоиден еквивалент); употреба на вазопресори при неповлияване на хипотензията от първоначалната ресусцитация с течности -> цел: поддържане на средно артериално налягане > 65 mm Hg

⇒ при персистираща хипотензия въпреки флуидната ресусцитация (септичен шок) и/или лактатни нива > 4 mmol/l (36 mg/dl), трябва да се поддържа централно венозно налягане > 8 mm Hg и централна венозна кислородна сатурация > 70% или смесена венозна кислородна сатурация > 65%.

Бързото разпознаване и диагноза на тежкия сепсис са първата стъпка. Втората стъпка е съсредоточена изцяло върху третирането на сепсиса и трябва да бъде приложена в рамките на първите 24 часа:

⇒ прилагане на нискодозови стероиди по протокол при септичен шок
⇒ прилагане на активиран drotrecogin alfa
⇒ поддържане на глюкозни нива в/над долната граница на нормата, но под 8.3 mmol/l
⇒ при пациенти на механична вентилация, трябва да се поддържа плато на инспираторното нялагане < 30 mm H2O

► Вижте още:

Кардиогенен шок след миокарден инфаркт: Какво ново?

www.doctorbg.com