Нов обзор относно безопасността на статините сочи, че тези медикаменти са добре толерирани, а техните два главни нежелани ефекта - миопатия и рабдомиолиза, са изключително редки при стандартните дози.

Обзорът, публикуван в The Lancet, включва всички материали по темата, публикувани между 1985 и 2006 година. След одобряването им през 1987 година, способността на статините да намаляват риска от съдова смърт, нефатален инфаркт на миокарда, инсулт и необходимостта от артериална реваскуларизация, е доказана от няколко големи рандомизирани проучвания. Надеждите, че статините предпазват от фрактури, деменция и макулна дегенерация, все още не са подкрепени от рандомизирани проучвания

Миопатия

Единствените добре документирани странични ефекти, свързани с употребата на статини, са мускулната токсичност, включваща миопатия и рабдомиолиза, и повлияването на чернодробните ензими. Всички видове статини могат да предизвикат миопатия, която да прогресира до рабдомиолиза, но при стандартните дози честотата на тези събития е по-ниска от 1/10000. Въпрки че с покачването на дозата, рискът се увеличава, той остава много нискък при доза atorvastatin 80 mg. Миопатията и рабдомиолизата са докладвани във връзка с едновременната упoтреба на други медикаменти (особено фибрати), като този страничен ефект най-често се появява в първите месеци от стартирането на терапията или повишаването на дозата, въпреки че при някои пациенти тези странични ефекти са докладвани няколко години статинова терапия, най-често като резултат на инициацията на съпътстваща терапия с друг медикамент.

Мускулната болка е честа при пациентите на средна възраст, но много рядко причината е статиновата терапия. Измервания на креатинкиназата при тези пациенти може съвсем надеждно да изключи миопатия и така лечението със статини може да бъде продължено. Рисковете от миопатия и рабдомиолиза могат да бъдат сведени до минимум, ако се имат предвид лекарствените взаимодействия и рисковите групи пациенти.

Нивата на трансаминазите

При малък процент от пациентите, приемащи статини, се наблюдава повишение в нивата на чернодробните ензими - най-вече на АлАТ и АсАТ. Тези промени се наблюдават най-често в първите шест месеца от началото на терапията. Промените са асимптоматични и обратими при спиране на терапията или намаляване на дозата. Няма данни повишените трансаминази да са свързани с чернодробно увреждане. Ефектът върху трансаминазите е дозозависим, като при по-високи дози може да се наблюдава ефект върху другите чернодробни ензими и билирубина. За разлика от миопатията наблюдаваните ефекти са най-вероятно следствие на спада на LDL-холестерола. Дори и при високи дози, покачването на чернодробните ензими, не е свързано с хепатит или чернодробна недостатъчност.

Рутинното мониториране на чернодробната функция след стартиране на статиновата терапия не е нужно при simvastatin, pravastatin и lovastatin, прилагани до 40 mg дневно, но е наложително при другите медикаменти и по-високи дневни дози. Ако трансаминазите са повече от 3 пъти над горната нормална граница, е необходимо повторно изследване в рамките на следващата седмица и ако нивата АлАТ са все още толкова високи, терапията трябва да бъде временно прекъсната. Повишението на ензимите в асимптоматични пациенти между 2 и 3 пъти изисква мониторинг, но често преминава в хода на лечението.

Обзорът изследва и безопасността на статините в няколко рискови групи. Според него не е необходима промяна в дозата при пациенти до 80-годишна възраст, но трябва да се има предвид, че пациентите над тази възраст имат повишен риск от миопатия. Няма данни за повишена честота на страничните ефекти при пациенти, приемащи големи количества алкохол, въпреки че голяма част от тези пациенти са изключвани от проучванията със статини. При пациентите, употребяващи кумаринови антикоагуланти, може да се наложи корекция на дозата на антикоагуланта в началото и края на терапията.

www.doctorbg.com