Ново проучване сочи, че ранната интервенция с pioglitazone при пациенти с нарушен глюкозен толеранс снижава риска от развитие на диабет тип 2.

Нарушеният глюкозен толеранс е състояние, при което глюкозните нива в кръвта са по-високи от нормалните, но не до такава степен както при диабета. Нарушеният толеранс включва както намалена инсулинова секреция, така и инсулинова резистентност и е свързан с повишен риск от развитие на диабет тип 2. Въпреки че все още не могат да бъдат определени като диабетици, при пациентите с нарушен глюкозен толеранс могат да се наблюдават някои от характерните за диабетиците симптоми - невропатия и ретинопатия

Pioglitazone принадлежи към групата на тиазолидиндионите и повишава чувствителността към инсулин. Той осигурява продължителен гкликемичен контрол и подобрява бета-клетъчната функция на панкреаса - два основни проблема при диабетиците, които присъстват и при пациентите с нарушен глюкозен толеранс (НГТ).

Целта на настоящото рандомизирано, плацебо-контролирано и двойно-сляпо проучване била да се установи дали прилагането на pioglitazone при пациенти с НГТ може да забави и предотврати развитието на диабет.

Проучването включвало 602 участника с НГТ. Средните нива на глюкоза на гладно (ГГ) били 105 mg%, а тези на гликирания хемоглобин HbA1c - 5.5%. Били включени и 102 контролни участници с нормален глюкозен толеранс на същата възраст, пол и индекс на телесната маса. В началото на проучването чувствителността към инсулин сред пациентите с НГТ била с 48% по-ниска от тази при контролната група, индексът инсулинова секреция/инсулинова резистентност - със 78% по-нисък.

Пациентите с НГТ били рандомизирани на 45 mg/ден pioglitazone или плацебо. На всеки три месеца били изследвани ГГ и HbA1c, а на всяка година - орален тест за глюкозен толеранс.
При пациентите, рандомизирани на pioglitazone, се наблюдавало покачване на телесната маса със средно 3.9 кг - често срещано явление при терапията с тиазолидиндиони.

Било установено, че инсулиновата чувствителност и отношението инсулинова секреция/резистеност са се подобрили значително при пациентите, приемащи pioglitazone. Нещо повече - само 10 пациента от pioglitazone групата развили диабет в сравнение с 45 пациента от плацебо групата. Казано в проценти, само 1.5% от pioglitazone пациентите са преминали в от НГТ в диабет в сравнение с 6.8% от пациентите в плацебо групата - което е значително понижение в честотата на конверсия - НГТ -> диабет тип 2.

Авторите на проучването обобщават резултатите така: В рамките период на проследяване 2.6 години прилагането на pioglitazone понижило с 81% честотата на конверсия НГТ - диабет тип 2. Пациентите с НГТ с най-лоша бета-клетъчна функция и най-голяма инсулинова резистентост са тези с най-висок риск от развитие на диабет.Лечението на средно 3.5 човека с НГТ в продължение на 1 година с pioglitazone би предотвратило 1 случай на диабет тип 2.

► Вижте още:

Тиазолидиндионите понижават остеопротегерина и честотата на тихата миокардна исхемия

Медикаментът Avandia повишава смъртността при по-възрастните диабетици

www.doctorbg.com