Туморният супресор p14ARF (ARF) е често инактивиран при човешки меланомни клетъчни линии и меланомни метастази, сочи доклад, публикуван в Journal of the National Cancer Institute.

Съществуващата догма, че липсата на p16 гена е критична в генезата на меланома, не е напълно вярна. Нови данни сочат, че ARF е инактивиран независимо и по-често от р16, обяснява д-р David Polsky от New York University School of Medicine.

Д-р Polsky и колеги извършили анализ на генетичните и епигенетични промени в локусите на p16 и ARF тумор-супресиращите гени в 60 туморни проби от 58 пациенти и 9 човешки меланомни метастатични клетъчни линии.

ARF не бил открит при всички 9 меланомни клетъчни линии, докато p16 присъствал в 2 о 9-те клетъчни линии. Аналогично били открити поне 2 промени в ARF гена при 43% от туморните проби, докато такива промени в р16 гена били идентифицирани само в 22% от пробите

В 60-те туморни проби инактивация само на р16 имало в 3 случая (5%), докато инактивация само на ARF била наблюдавана в 15 случая (25%).

Резултатите от това проучване могат да имат терапевтично приложение. Съвременните хипотези за прогресията на туморите са, че последните произтичат от селективен натиск, а биологичните промени в туморните клетки са важни за растежа и оцеляването на тези клетки. Реактивирането на заглушените гени и блокираните биологични механизми в туморната клетка биха направили последната по-податлива на химио- и лъчетерапия. Друг терапевтичен подход би било използването на субстанция със същото действие като ARF протеина.

Друг аспект на това проучване е, че меланомите са силно хетерогенни от гледна точка на биологичните промени в тях. Тази хетерогенност вероятно съществува и в други хромозмни локуси и това обяснява трудността в лечението на метастазиралите меланоми.

► Вижте още:

Учени откриха меланом-иницииращи клетки

Противораковото лекарство Gleevec лекува меланом

www.docorbg.com