Тези имплантанти, съдържащи гел и вода, се използват при лицеви корекции – най-често на устните, брадичката, челото и линиите, които се появяват между носа и устата.

„В предишни проучвания за полиалкиламидните имплантанти не беше доказано наличие на несъвместимост (отхвърляне на чуждият материал). Въпреки това, последни данни отричат предишните изследвания, така че безопасността на тези имплантанти не е сигурна”, пише д-р Jaume Alijotas-Reig в подготвения рапорт.

Учените изследвали 25 пациента, които развили нежелани странични ефекти 12 или повече месеци след интервенция с полъалкиламид. Проблемите включвали подувания, втвърдяване и кожни увреждания в близост до мястото на имплантанта. Симптомите включвали и треска, артрит.

Осем от пациентите преди това били инжектирани и с друг имплантант. Възпаленията се наблюдавали при 24 от пациентите. При 6 пациента се наблюдавали системни прояви. Лабораторни абнормалности били открити при 20 от пациентите. След средно 21,3 месеца страничните ефекти при 11 от пациентите изчезнали, а при 10 останали.

Истинската стойност на риска от развитие на тези късни странични ефекти не е ясна.

„Поради голямата употреба на полиалкиламидни имплантанти в Европа и САЩ лекарите трябва да знаят, че тези закъснели странични ефекти могат да се проявят както под действието на полиалкиламида така и на колагена, полиакриламида или метакрилата (козметични имплантанти)”, пишат авторите на изследването.

www.doctorbg.com