Невробластомът е най-честият солиден тумор при малките деца. Той е изключително резистентен дори и към най-агресивните форми на химиотерапия. На годишната среща на Американската асоциация за ракови проучвания беше докладвано, че е открита потенциална цел за лечението на злокачественото заболяване.

Концепцията за фармакогеномиката или персонализираните медикаменти продължава да се развива, като се откриват все повече нови цели, които могат да служат като предиктори за отговора към терапията. Гръбнакът на тази концепция е да се идентифицират биомаркери, които да насочат клиницистите и пациентите към най-подходящите терапии.

В проучване, представено на срещата, учени са установили, че генът за орнитин декарбоксилаза (ODC1) допринася за развитието на малигнения фенотип на невробластома. Резултатите сочат, че ODC1 е онкоген и като такъв може да бъде потенциална терапевтична цел.

Клинични проучвания потвърждават, че амплификацията на MYCN онкопротеина е един от най-добрите прогностични индикатори за лош изход от заболяването. Механизмите, по които амплификацията упражнява своето влияние, не са изяснени. Децата с най-висок риск от терапевтичен неуспех имат множество копия от MYCN онкогена.

MYCN онкогенът е известен транскрипционен фактор и има данни, че упражнява ефект върху ODC1. За да установят ролята на ODC1 при невробластома, д-р Dr. Haber и колеги анализирали експресията на ODC1 в кохорта от 209 пациента с първичен нелекуван невробластом. Било установено, че фактори, допринасящи за лоша прогноза, са по-голямата възраст, напредналият стадий и MYCN амплификацията.

Било установено, че високата експресия на ODC1 е предиктор за лошо протичане. За да тестват хипотезата си, учените третирали MYCN-трансгенни мишки, спонтанно разввили невробластом, с цисплатин или комбинация на цисплатин с difluoromethylornithine (DFMO) - инхибитор на ODC1. DFMO е фармакологичен агент, който се използва от няколко години за лечението на различни тумори.

Мишките били третирани с DFMO веднага след спиране на кърменето или били ескпозирани на DFMO чрез майчиното мляко. Резултатите показали, че комбинацията на DFMO с цисплатин удължава преживяемостта без тумор при тези мишки в сравнение с цисплатин самостоятелно Подобни резултати били наблюдавани, когато cyclophosphamide бил комбиниран с DFMO. Не били наблюдавани токсични ефекти, свързани с DFMO.

Резултатите сочат, че ODC1 може да бъде терапевтична цел и че комбинираната терапия с DFMO може да забави или блокира развитието на невробластома. Следващата стъпка е да се проведат проучвания с хора. Въпреки че засега DFMO е безопасен, няма достатъчни данни за употребата му при педиатрични пациенти.

www.doctorbg.com