Модифицирана версия на естествен чревен протеин защитава животни от увреждане при облъчване с радиация, използвана за лечение на раково болни, съобщава ново проучване.
Агонист на клетъчния рецептор TLR5 защитава здравите тъкани от токсичните ефекти на радиацията без да понижава чувствителността на туморите към радиотерапията. Това съобщават американски учени в Science
Първото изследване с човек ще бъде проведено по-късно тази година, казва ко-авторът на изследването – Andrei V. Gudkov, вице-президент на Roswell Park Cancer Institute in Buffalo, Ню Йорк.
“Това е копие на протеин, който се произвежда от бактерии, живеещи в нашето тяло”, обяснява Gudkov. „Този протеин се произвежда от бактериите за да предпази нормалните тъкани”.
Агентът носи кодовото наименование CBLB502 и представялва дериват на бактериалния протеин флагелин, който се свързва с TLR5 рецептора и инхибира апоптозата чрез активиране на ядрения фактор капа-бета, обясняват откривателите на сензационния медикамент.
Раковите клетки трудно умират, тъй като те губят апоптозния си механизъм когато се превръщат в „злокачествени” и по този начин могат да растат неограничено много, казва Gudkov. “Така че ние решихме по фармакологичен начин да „изимитираме”, това което при раковите клетки е заложено генетично”.
Както флагелина, така и CBLB502 блокира апоптозата. Заедно с това, той стимулира клетките към продукция на защитни субстанции.
При опити с мишки, инжектирането на животните с CBLB502 непосредствено преди експозицията на летални дози радиация, предотвратило смъртта при 87% от експериметналните животни. След прилагането на CBLB502 се наблюдавало понижение на ендотелната апоптоза, поддържане на нормални нива на пролиферативните клетки в гастроинтестиналния тракт и запазване на хемопоетичните стволови и плурипотентните прогениторни клетки.
CBLB502 индуцира радиопротективни цитокини, включително фактор, стимулиращ гранулоцитните колонии, интерлевкин-6 и TNF. Наблюдава се и повишена експресия на антиоксидантната супероксид-дисмутаза 2
Необикновените ефекти на CBLB502 се допълват от факта, че при опити с мишки с имплантирани тумори агентът предпазва нормалната тъкан от радиационното лечение, но не премахва антитуморния ефект на радиацията върху раковите клетки.
След инжектиране на CBLB502 у маймини преди тотално облъчване се наблюдавало увеличаване на преживяемостта на 40-я ден от 25% на 64% и минимални тъканни увреждания.
Учените смятат, че TLR5 агонистите биха могли да подобрят терапевтичния индекс на антитуморната радиационна терапия, а освен това биха били средство на избор при радиационни аварии.
Първият опит с хора е предостъпен на американската Food and Drug Administration, споделя Gudkov. Първият експеримент ще има за цел да определи защитните свойства на CBLB502 при хора, изложени на радиоактивно лъчение при инцидент.
Изследването на лекарството за предпазване от увреждане при хора, подложени на радиоактивна терапия, ще бъде следващо, „надяваме се тази година”, споделя Gudkov.
Възможността за радиационно лечение „без увреждане на клетките” е заинтригуваща, казва д-р Theodore Lowrence, председател на радиационната онкология към мичиганския университет.
„Имам малки колебания преди да се включа в заключението, че това ще бъде полезно при хората”, казва Lawrence. Причината е, че е „трудно да се открие такова нещо, което няма да защити поне някои ракови клетки”, допълва Lawrence.
“Наистина ли ще действа при всички хора”, пита Lawrence. “Лекарството стимулира клетките да произвеждат субстанции, които ги защитават. Трябва да бъде установено, дали всички тези субстанции се произвеждат в хората по същият начин както при животните. Някои ще искат да видят много повече информация за приликите при животинските системи и човека, за да се убедят, че чрез това лекарство ние не защитаваме именно раковите клетки”.
Д-р Lawrence допълва: „..изглежда, че проучването си струва”.
www.doctorbg.com
