Майчини антитела към мозъчната тъкан на фетуса може би играят роля в развитието на аутизъм 03 април 2008
Ново проучване сочи, че около 40% от майките на деца с аутизъм имат повишена реактивност на серумни антитела, насочени срещу феталните мозъчни протеини. Заедно с генетичните и факторите на околната среда плацентарният трансфер на майчени антитела може би играе роля в патогенезата на аутизма.
Автори на проучването публикувано в Journal of Neuroimmunology, са д-р Harvey S. Singer и колеги от Johns Hopkins University School of Medicine.
Етиологията на аутизма е неясна при около 90% от болните и макар и оскъдни, съществуват данни, че в патогенезата на това състояние участват имунологични механизми. Някои деца с аутизъм имат абнормни нива антитела, но при повечето няма клинични данни за автоимунно заболяване, което води до хипотезата, че плацентарното преминаване на майчини антитела към фетуса е един от факторите за развитието на аутизма.
Целта на настоящото проучване била да се изследва реактивността на майчините антитела към мозъчната тъкан, като била издигната хипотеза, че реактивността при майките на деца с аутизъм и на деца без аутизъм е еднаква.
В проучването участвали 100 майки (средна възраст 41 години; 27~66 години) на деца с аутизъм и 100 майки (средна възраст 43 години; 27~66 години) на деца без аутизъм. От всичките майки били взети серумни проби, като била изследвана активността им към мозъчна тъкан на фетус на гризач и възрастен човек. За целта бил използван Western Blot. Чрез тази техника лентите се образуват, там където антителата реагират с антигени с определена молекулна маса.
Било установено, че в сравнение с майките на здрави деца, значително по-голяма част от серумните проби на майките на болни деца имали активност срещу фетален мозъчен протеин с молекулна маса 36 kDa. При тях се наблюдавали антитела, насочени към фетални мозъчни протеини с маса 61 kDa и 39 kDa. 47-те майки на деца с умствено изоставане имали антитела с голяма активност към фетални мозъчни протеини с мол. маса 36 и 39 kDa.
Авторите на проучването отбелязват, че не всяка майка, произвеждаща антитела срещу мозъчните протеини на плода си, би имала дете с аутизъм, тъй като аутизмът е комплексно състояние, обуславящо се от имунологични, генетични и околни фактори. Опити при мишки показват, че при инжектиране на новороденото с мозъчни антитела се развиват симптоми, характерни за аутизма.
Вижте още:Аутизмът - видове, симптоми, лечениеСимптоми на аутизъм при едногодишни децаwww.doctorbg.com