Алергиите могат да бъдат групирани по произхода на симптомите и биват:

Анафилаксията е драматично и опасно състояние, при което имунната система реагира свръх остро към някои алергени. Внезапните промени в имунната система засягат нервната и сърдечно-съдовата системи, както и механизма на дишането. При анафилактичния шок се наблюдава рязко спадане на кръвното налягане, може да има оток на езика и гърлото, който да засегне дишането. Анафилаксията може да доведе до смърт, ако не се предприемат фармкотерапевтични мерки - най-често адреналин, но напоследък се предлага и употребата на вазопресин като вариант. За щастие не са много алергените, които могат да предизвикат толкова тежки и опасни алергични реакции; малко са и хората, които реагират на алергените с анафилаксия.

Алергени, които могат да предизвикат анафилаксия към предразположени хора са:


Ако след досег с изброените алергени се развие някаква лека или умерена алергична реакция (уртикария, обрив), от изключителна важност е да се избягва повторен досег.

Научете се да познавате следните обезпокояващи признаци и симптоми на анафилаксията. Един или два от тези симптоми могат да възникнат и при други състояния, но когато се появят внезапно, в комбинация или след досег с вероятен алерген, трябва да се обадите на вашия личен лекар или тел. 150 незабавно.

Някои от тези симптоми включват:

На пазара се продават специални инжекции, които всеки човек с анафилактичен шок или негови приятели и роднини могат лесно да инжектират. Те съдържат адреналин.

Алергичен ринит

Алергичният ринит е възпаление на носа, съпроводено с подуване, секреция и сърбеж в носа и синусите. Много хора използват термините "сенна хрема" и "сезонни алергии", описвайки алергичния ринит. Алергичният ринит е следствие на вдишани алергени - прах, пръст, полени, котешки или кучешки косми, както и протеини, намиращи се в слюнката и екскрементите на хлебарките.

Въздухоносните алергени навлизат в очите, носа и гърлото, където се свързват с IgE антитела. Антителата се свързват с мастоцитите, което води до тяхната дегранулация и отделянето на хистамин в околната тъкан. Хистаминът предизвиква възпаление, локален оток, сърбеж, кихане, мукозна продукция в носа. Очните симптоми включват сърбене, парене, зачервяване и сълзенe.

Най-честите симптоми на алергичния ринит са:


Сезонната форма на алергичния ринит се наблюдава най-често през пролетта, лятото или есента. Някои хора имат симптоми през един, два или три сезона. Сезонът зависи от това през кое време от годината определено растение отделя продукт, към който даден човек е алергичен. Алергиите към животински пух, прах и хлебарки са по-чести през зимата, когато човек по-често е вкъщи.

Лечението се фокусира върху контрола на симптомите чрез успокояването на възпалението и блокирането на освобождаването и ефектите на хистамина. Може да избегнете потенциалните странични ефекти на оралните медикаменти, като използвате топикални форми за носа и очите - напр. назални спрейове и очни капки. Най-ефективният начин да предотвратите алергиите, е да избягвате алергена, който ги предизвиква.

Астма

Астмата е хронично състояние, включващо епизоди на възпаление и стесняване на дихателните пътища, водещи до затруднения в дишането. Възпалението и дихателната констрикция могат да се влошат след експозицията на алергени като полени, животински пух, прах, хлебарки. Влошаване на астмата може да се наблюдава по време на физическо натоварване, при студ, гастро-езофагеален рефлукс, силни емоционални възбуди. Цигареният дим и дразнещите химикали също могат да тригерират пристъп.

Хората с всякакъв вид алергии трябва да знаят как да различат симптомите на астма, тъй като астмата и другите алергии често се манифестират заедно:

Симптомите на астма са:


Ако наблюдавате тези симптоми, обадете се на вашия личен лекар, тъй като астмата изисква продължително лекарско наблюдение и лечение. В терапията на астма се използват:

Инхалери (инхалатори) - отварят дихателните пътища и контролират възпалението. Инхалаторите са основната стратегия при лечението на астма. Някои често прилагани агенти са: albuterol, salmeterol, fluticasone, beclomethasone, cromolyn, и др. Оралните медикаменти като prednisone, zafirlukast и theophylline могат да се използват в комбинация с инхалерите. Ако астмата се съпровожда с алергичен ринит и синуит, може да се назначи лечение с антихистамини и назални спрейове. Антихистамините трябва да използват с повишено внимание, тъй като намаляват влагата в дихателните пътища и водят до сгъстяване на мукуса.

Важен аспект в контрола на астмата е избягването на алергените, тъй като често тригерират (причиняват) астматични пристъпи.

Уртикария

Уртикарията се среща при различни видове алергични реакции. Някои хора имат повтарящи се епизоди и никога не откриват кой алерген ги причинява. Уртикарията е специфичен вид обрив, който често е изключително сърбящ. Могат да се наблюдават малки подутини или подобни на ухапване от комар пъпчици. Засегнатите кожни области могат да се разширят с прогресирането на алергичната реакция. Освобождаването на хистамин предизвиква уртикария и колкото повече хистамин се освобождава, толкова по-тежка е уртикарията.

Лечението на уртикария е еднакво независимо от причината. Най-често се прилагат антихистамини. Използват се и кортикостероиди, които потискат имунния отговор. В някои случаи уртикарията е свързана не с алергия, а с инфекция, проблеми с щитовидната жлеза, лупус, хепатит и заболявания, засягащи кръвоносните съдове (при тези случаи уртикарията рядко е единственият симптом)

Екзема и атопичен дерматит

Екземата е кожен обрив, характеризиращ се с възпалена, удебелена и зачервена кожа. Много често се наблюдават области със суха и лющеща се кожа. Някои форми на екземата се презентират с възпалени червени петна, от които понякога се отделя бистра течност. Причините може да са както алергични, така и неалергични.

Важно е да се установи дали екземата е свързана с алергия, тъй като от това зависи лечението на обрива. Ако причината е алергична, най-често се назначават антихистамини. Те облекчават сърбежа и намаляват чесането, а по-малкото чесане означава по-малко отделяне на хистамин. Често алергичната екзема налага използването на топикални кортикостероиди за облекчаване на възпалението.

"Атопичен дерматит" и "атопия" са термини, използвани, когато екземният обрив се свързва с алергия. Най-често алергичният тригер не е идентифициран, но се наблюдават и други симптоми, подсказващи алергия - напр. алергичен ринит. При някои деца с атопичен дерматит се наблюдават червени или виолетови, сърбящи петна, най-често в областта на лицето, врата или ръцете. Децата с атопичен дерматит често имат фамилна история за алергии или екзема. При тях може да се наблюдават хранителни алергии към яйца, мляко, фъстъци, соя, риба и др; може да има и алергичен ринит или астма.

С течение на възрастта симптомите на атопичния дерматит обикновено намаляват и могат да се ограничат само в една област от тяалото като ръце, врат, задколянна, лакътна ямка. При някои хора няма обриви в зряла възраст.

Сухата и увредена кожа при хора с екзема води до по-активен обрив. Възможно е здравата кожа да помага в превенцията на екзема, като пречи на алергените и веществата, дразнещи кожата, да проникнат в нея. Превенцията на сухата кожа е главната стратегия за контрол на екземата. Най-добре е да избягват прекалено горещите бани, изсушаващите сапуни и лосиони (последните често съдържат алкохол, който изсушава кожата. Добър ефект имат лубрикиращите кремове, които не са на алкохолна или водна основа.

Много често екземата налага употребата на кортикостероидни. В тежки случаи могат да бъдат изписани други потентни противовъзпалителни препарати. Антихистамините намаляват сърбежа, но ефектът им върху обрива не е доказан.

Контактен дерматит.

Контактният дерматит е обрив на кожата, който е резултат от контакт между кожата и алерген. Най-честите алергени са: отровен бръшлян, отровен дъб, отровна смрадлика, никел, кобалт, неомицин, латекс.

При контактния дерматит може да се наблюдава силен сърбеж, зачервяване и подуване. Може да се образуват мехурчета, които при спукване отделят бистра течност. Контактният дерматит се развива ден-два след досега с алергена. Той не е резултат на бърз имунен отговор, както е при уртикарията.

Ако развиете контактен дерматит, помислете си за възможните алергени, с които сте има досег последните два-три дни, а не само в деня, когато се появил обривът. След като установите причината, най-добрият начин за облекчаване на симптомите е да ограничите повторен досег.

Лечението на контактния дерматит изисква прилагането на кортикостероидни унгвенти, а ако са засегнати обширни области - орален преднизон. Антихистамините намаляват сърбежа, но както при екземата не оказват съществено влияние върху обрива.

Хранителните алергии се манифестират най-често със симптоми от гастроинтестиналния тракт - гадене, диария и абдоминална болка. Примери за хранителна нетолерантност са: непоносимостта към лактоза и чувствителността към кофеин. Тъй като хранителната нетолерантност не засяга имунната система, то тя не е потенциално живото-застрашаващо състояние като хранителната алергия. Хранителните алергии могат да доведат до анафилактичен шок.

Гастроенетритът и хранителното отравяне са друг вид реакция към храната, която понякога се бърка с хранителна алергия. Тези реакции се предизвикват от токсини или микроорганизми. Обикновено това са единични инциденти.

Най-честите причинители на хранителни алергии са: краве мляко (при новородени), яйца, житни продукти, фъстъци, соя, някои ядки, риба и мекотели (миди и др.). Симптомите на хранителната алергия се появяват няколко минути до част след приемането на алергена. Някои от тях са:

• щипене и смъдене по устните
• кожен сърбеж или обрив (най-често уртикария)
• гадене и повръщане
• диария

По-тежки симптоми са: задух с хрипове и свиркане, замаяност, припадъци, анафилаксия

Някои хранителни алергии изчезват с възрастта. Пример за това е алергията към краве мляко при новородени. Алергиите към фъстъци, риба и миди обикновено персистират цял живот. Всички деца с алергии, които прекарват значително време без родителски надзор, трябва да бъдат обучени кои храни трябва да се избягват и как да се действа при поява на симптоми.

Когато вашият лекар ви попита за някакви проблеми, свързани с употребата на медикамент, бъдете изключително подробни в симптомите, които сте имали след приема на лекарството. Обрив, оток на гърлото, проблеми с дишането или преглъщането и анафилаксия са състояния, индикиращи лекарствена алергия

Дори и хората, които не са алергични към отровата на насекомите, може да забележат обрив, подуване и зачервяване на мястото на ухапване. Подуването може да бъде драматично, особено ако е в областта на ръцете или лицето. Обширната локална реакция сама по себе си не е признак на алергична реакция, но може да означава, че сте имали експозиция на голямо количество отрова и че е вероятно при следващо ухапване да развиете алергична реакция. При алергични реакции могат да се наблюдават сърбеж и уртикария по цялото тяло. При симптоми на анафилаксия се налага намесата на спешна медицинска помощ - особено при наличие на оток на ларинкса, замаяност, затруднения в дишането.

Смъртните случаи след ухапване от насекомо са редки но въпреки това се случват. Продължителният оток и зачервяване в областта на ухапването може да са признаци на инфекция и трябва да бъдат изследвани от лекар. Инфекциите са по-болезнени отколкото сърбящи, често има загнояване около жилото; може да има и треска.

Ако се появят червени ивици около мястото на ухапване, е възможно да имате сериозна инфекция, разпространяваща се бързо, затова е нужно възможно най-бързо да потърсите лекарска помощ.