Подготовката за колоноскопия с орално приеман разтвор на натриев фосфат не трябва да се прилага при възрастни пациенти, дори и ако креатининовият клирънс е в нормални граници, поради риска от развитие на бъбречни увреждания. Това сочат резултатите на ретроспективно проучване, публикувано в Archives of Internal Medicine.

Разтворите с натриев фосфат са предпочитаните почистващи препарати пи подготовката за колоноскопия, най-вече поради лесното приготвяне и употреба. Освен остра бъбречна недостатъчност високото фосфорно съдържание може да предизвика хронично бъбречно увреждане.

За целта на настоящото проучване били анализирани 286 пациента с нормални креатининови нива, претърпели колонскопия или флексибилна сигмоидоскопия след употреба на орални разтвори, съдържащи натриев фосфат. Пациентите били проследени за период от 1 година и били сравнени с 125 контроли със същите съпътстващи заболявания за да се установи възрастово-свързаното намаление на бъбречната функция.

И двете групи имали еднакви характеристики в началото на проследяването, но на 6-я месец се наблюдавали значителни различия в бъбречната функция. При пациентите, приемали натриев фосфат гломерулната филтрация се понижила от 79 mL/мин/1.73 m2 до 73 mL/minute/1.73 m2 на 6-я месец след експозицията с натриев фосфат. При контролната група ГФ била 76 mL/мин/1.73 m2 и останала стабилна на 6-я месец.

Детерминанти за намалението на ГФ след употребата на р-р натриев фосфат били употребата на АСЕ-инхибитори и АТ1-блокери и наличието на диабет.

Оралният разтвор на натриев фосфат е свързан с намаляване на ГФ при възрастните пациенти с нормални креатининови нива, отбелязват авторите. "Рутинната употреба на разтвора при елективни и скринингови процедури трябва да се избягва при възрастната популация", обясняват те. Употребата на натриев фосфат при недиагностицирани случаи на остро бъбречно увреждане може да доведе до хронична бъбречна болест с неясна етиология. Ако все пак се налага употребата на такива разтвори, трябва внимателно да се следи гломерулната филтрация (която в случая е по-полезен показател от кретининовото ниво) за промени в бъбречната функция при жени и възрастни пациенти. Освен това е изключително важно да се избягва употребата на АСЕ-инхибитори и АТ1-блокери, особено при пациенти с диабет, за да се минимизират пораженията, предизвикани от оралните разтвори на натриев фосфат.