В метафизите на костите се развиват кистозни форми, а в богатите на спонгиоза кости (прешлени, тазови кости) развитието става по инфилтративен път.

Ехинококите се развиват в костите като формират така наречения ехинококов мехур. Той има различна големина от просено зърно до главичката на дете. Мехурът е обграден с хитинова обвивка. Тя е произведена от паразитите намиращи се в неговата сърцевина. Човешкият организъм от своя страна изолира ехинококовия мехур като образува фиброзна съединителнотъканна капсула. Мехурът е изпълнен с прозрачна жълтеникава течност, в която се разполаг паразитите. От тази течност възникват дъщерните мехури, които комуникират с майчиния мехур.

Клиничната картина няма много изяви и зависи предимно от начина на разпространение на паразита. Най-честата му локализация е в тазовите кости, след това в гръбнака, бедрената кост, раменната кост и др.

По принцип протичането на болестта е безсимптомно, но ако мехурът притиска някой нерв се появяват упорити болки. Понякога когато мехурът е разполежен повърхностно може да се напипа с ръка. Понякога на мястото на образуване на мехура може да се получи патологична фрактура.

Поставянето на точната диагноза изисква рентгенография и пункционна биопсия.

Лечението е оперативно. Състои си в отстраняване на ехинококовите мехури до здрава костна тъкан. При някои локализации, където не може да се извърши радикална операция се препопъчва дълбока рентгенова терапия.

www.doctorbg.com