Отитис медиа и отитис екстерна са най-честите причини за болка в ухото. Оталгията или ушната болка е често срещан симптом в доболничната помощ и има различна причинност.

Ако причината е в самото ухо (първична оталгия), при ушното изследване най-често се откриват абнормалности и диагнозата е лесна за поставяне. При вторичната оталгия ушният преглед не показва отклонения, а причината за болката се крие в различни части на тялото.

Ушното изследване обикновено открива причината на първичната оталгия, като най-често се касае за отитис медиа и отитис екстерна. За разлика от първичната, вторичната оталгия трудно се диагностицира, най-вече поради комплексната инервация на ухото и много потенциални източници на пренесена болка. Най-честите причини за вторичната оталгия са темпоромандибуларен ставен синдром, фарингит, зъбни проблеми и артрит на шийния гръбнак.

Сетивната инервация на ухото се осъществява от влакна на черепномозъчните нерви - n. trigeminus (V), n. facialis (VII), n. glossopharyngeus (IX) и n. vagus (X). В инервацията участват и влакна от цервикалните нерви - C2 и С3. Всяко заболяване, засягащо някой от тези нерви, може да предизвика оталгия.

Кохлеята и полуокръжните канали във вътрешното ухо са инервирани от седмия черепномозъчен нерв - n. vestibulocochlearis, при който липсват болкови влакна. Въпреки че поради горната причина повечето патологични процеси, засягащи вътрешното ухо, не са свързани с болка, някои заболявания - като болестта на Мениер, могат да предизвикат чувство за натиск и запълване на в ухото, както и други усещания.

Когато историята на заболяването и физическият преглед не са достатъчни за поставяне на дефинитивна диагноза, остават няколко опции. Първата от тях е да се проведе опит за симптоматично лечение, втората е да се използват образни техники, а третата е пациенът да се препрати на УНГ специалист.

Високорисковите за оталгия пациенти, при които е необходимо допълнително изследване, са: пушачите, консумиращите алкохол, пациентите над 50 години и диабетиците. Тези пациенти, пациентите с история или физическо изследване, сочещо скрита причина за оталгия, както и пациентите, при които симптоматичното лечение не дава резултат, трябва да се изследват с ЯМР, фиброоптична назоларингоскопия и/или изследване на СУЕ.

Клиничните препоръки за третиране на оталгията са:

► Пациентите с оталгия и нормални физикални находки при ушна екзаминация, които имат симптоми или са високорискови за тумори (пушачи, алкохолици, възрастни пациенти), трябва да се изследват с ЯМР или назоларингоскопия.

► Симптоматичното лечение е подходящо при иначе здрави пациенти с оталгия под 40-годишна възраст и нормални ушни изследвания. Ако симптомите продължат, трябва да се пренасочат към специалист.

►Трябва да се измери СУЕ с цел да се изключи темпорален артерит при пациенти над 50-годишна възраст с необяснима ушна болка и нормално ушно физикално изследване

Най-честите причини на оталгия, свързани с абнормална физикална находка, включват отитис медиа, отитис екстерна, чуждо тяло, баротравми.

При отитис медиа, който е по-чест през зимата, често има история за скорошна инфекция на горните дихателни пътища. При физикалното изследване често се наблюдава зачервена или мътна тимпанична мембрана, която е неподвижна при пневматична отоскопия.

Пациентите с отитис екстерна най-често докладват, че наскоро са плували, затова и това състояние е по-често през лятото. При прегледа се наблюдава бял секрет, болка, тригерирана от триене или натиск върху трагуса, подуване и еритема на външния слухов канал, който може да съдържа бели нишки.

Тъй като находките при отитис екстерна може да оскъдни, може да се назначи емпирична терапия. При имунокомпрометираните пациенти и при диабетиците трябва да се има предвид и наличието на малигнен (некротизиращ) отитис екстерна.

Чуждо тяло в ухото, най-често насекомо или малък предмет, се среща най-често при деца, при които най-често чуждото тяло се вижда в ушния канал. По време на премахването му може да се наложи известна седация.

При баротравма ушната болка започва при снижаването на самолета или при отиване на по-голяма дълбочина - напр. при водолазите. При изследването могат да се открият хеморагии от тъпанчевата мембрана и/или серозна или кървениста течност в средното ухо. След полет около 10% от възрастните и 22% от децата имат отоскопични признаци на баротравма.

Чести причини на оталгия, свързани с нормална физикална находка, са темпоромандибуларен ставен синдром, проблеми със зъбите, фарингит, тонзилит, артрит на цервикалния отдел на гръбнака. Понякога причината е идиопатична.

При темпоромандибуларния синдром пациентите докладват за болка или крепитации при дъвчене или говорене. Рисковите фактори включват често скърцане със зъби или прехапване на устните и езика. При преглед се установява чувствителност на темопоромандибуларната става, крепитус и "клик"-ане при движение в ставата. Понякога се наблюдава и ограничение на движението на мандибулата.

Денталните причини включват кариес, периодонтален абсцес, проблеми с мъдреците, пулпит, като кариесът и абсцесът са най-честите причини. Такива пациенти имат оплаквания от страна на зъбите или история за зъбни заболявания. При стоматологично изследване най-често се наблюдават кариеси, абсцес, гингивит, чувствителност на зъба при почукване със сондата.

Фарингитът и тонзилитът често са придружени с възпалено гърло и при преглед обикновено има зачервяване на фаринкса и сливиците. Наблюдава се подуване и ексудатиране. Дори и при незасягане на ухото, оталгията може да бъде главен симптом на възпаленото гърло.

При артрита на цервикалния гръбнак болката най-често произхожда от коренчетата на C2 и C3. Пациентите се оплакват от крепитации и болка във врата при движение. Може да има ограничение в движението. При изследване се наблюдава повишена чувствителост на processi spinosi и на параспиналните мускули.

Идиопатичните причини за оталгия най-често се приписват за темпоромандибуларен ставен синдром, невропатична болка или дисфункция на Евстахиевата тръба.

При пациентите с оталгия трябва да се изключат няколко сериозни и опасни състояния като малигнен (некротизиращ) отитис екстерна, холестеатома, инфаркт на миокарда, темпорален артерит и злокачествен тумор. Повечето от тези опасни състояния и заболявания се отхвърлят въз основа на необезпокоителни история и физикална находка, а не на базата на интензивни изследвания.

www.doctorbg.com