Ортопедичните хирургични интервенции крият рискове при пациенти с диабет и затлъстяване 11 март 2008
Диабетът и затлъстяването крият пери- и постоперативни рискове при пациенти, подложени на ортопедични хирургични интервенции като артропластики например. За това свидетелстват две проучвания, представени наскоро.
Тъй като голяма част от пациентите с диабет са възрастни - над 60 години, мнозинството от тях страдат от остеоартрит. При тежки форми на остеоартрит може да се наложи протезиране на колянната или тазобедрената става.
Д-р Michael P. Bolognesi и колеги от Duke University Medical Center в Северна Каролина провели ретроспективно проучване, включващо 65 769 пациенти с претърпяна артропластика и диабет. Използвайки би- и мултимерни анализи относно честотата на хирургичните и системни усложненния, както и смъртността, авторите на проучването установили, че при пациентите с диабет тип 1 има повишен риск от инфаркт на миокарда и пневмония. При тези пациенти има и по-дълъг болничен престой както и по-големи постоперационни разходи.
Един от съавторите на проучването - д-р Marchant, отбелязва, че при пациентите с diabetes mellitus, рискът от ОМИ е по-малък при тези, претърпели тотална колянна артропластика и по-висок при пациентите с тотална тазобедрена атропластика.
В друго проучване било изледвано влиянието на индекса на телесната маса (ИТМ) върху обема на движение в коляното след тотална колянна артропластика. Ретроспективното проучване включвало 342 пациенти с артропластика. Средната възраст бил 71 години.
Било установено, че обемът на движение се влияе както от ИТМ, така и от периода, изминал след артропластиката. Пациентите били разделени на 5 групи в зависимост от ИТМ. В продължение на 3 години пациентите от петте групи били проследени. Установило се, че постоперативния обем на движение при 4-те групи с ИТМ>25 е със средно 6 до 13 градуса по-малък в сравнение с групата с ИТМ<25
Установено било още, че възрастта не оказва влияние за разлика от пола - при жените обхватът на движение бил с 4,6 градуса по-малък отколкото при мъжете.
Вижте още:
Някои рискови фактори могат да идентифицират пациентите с прогресиращ артрит на тазобедрената става
Глюкозамининът не е по-добър от плацебо при бедрената ставаwww.doctorbg.com