Неконтролираното прекъсване в антиретровирусната терапия при деца и юноши с HIV инфекция е свързано с бързо покачване на HIV RNA и понижаване на CD4+, което често води до инфекции и последваща хоспитализация.

Д-р Akihiko Saitoh и колеги от University of California San Diego изследвали влиянието на неструктурираните прекъсвания в терапията при педиатрични пациенти с перинатално придобита HIV инфекция. Били включени 405 пациента, лекувани между 2000 и 2004 година.

72 от пациентите са прекъсвали терапията за поне 3 месеца (средна възраст 12,8 години, средна продължителност на прекъсването 15,9 месеца). По време на първите три месеца от прекъсването се наблюдавало значително понижаване на CD4+. Децата с най-голямо повишение на т-хелперите след иницация на терапията имали най-рязко понижение на последните след спирането й.

При 7 от пациентите се наложило да бъдат хоспитализирани, като двама развили СПИН-дефиниращи състояния - пулмонална туберколоза и Pneumocystis jiroveci пневмония (известна в миналото като Pneumocystis carini пневмония - PCP)

Най-честата причина за спиране на терапията била т.нар "терапевтична умора". При 10 пациента основната причина била лекарствена токсичност, а при 4 - страничните ефекти. 50-те пациенти, докладвали медикаментозна умора, били сравнително по-възрастни (средна възраст 13,8 години) и на режим с повече приемани таблетки.

Това показва, че терапевтичните схеми с по-малко таблетки на ден и с приложение на по-голям интервал от време биха били предпочетени сред пациентите в детска и юношеска възраст. Така би се намалило непридържането към режима и последващото прекъсване на терапията.


Вижте още:

Какви са шансовете Ви да се заразите с HIV?

HIV-инфектираните със CD4 над 500/мм3 и дългосрочна атиретровирусна терапия имат еднаква смъртност с общото население


www.doctorbg.com