Комбинираната имуносупресия е по-ефективна от конвенционалните методи за индуциране на ремисия и намаляване на кортикостероидната употреба при пациенти, наскоро диагностицирани с болестта на Крон. Това сочи двугодишно рандомизирано проучване, публикувано в The Lancet.

Повечето пациенти с активен Крон се третират първоначално с кортикостероиди. Въпреки че чрез този подход симптомите обикновено се овладяват, повечето пациенти стават резистентни и зависими от кортикостероиди и дългата им употреба е свързана с повишена смъртност.

Целта на настоящото проучване била да се сравни ефективността на ранна комбинирана имуносупресивна терапия с конвенционалната терапия при пациенти с активна болест на Крон, нетретирани с глюкокортикоиди, антиметаболити или infliximab.

133 пациенти били рандомизирани на комбинирана имуносупресивна терапия (n=67) и конвенционална терапия (n=66). Пациентите в комбинираната група получавали 3 инфузии infliximab в дози 5мг/кг на седмици 0,2 и 6, заедно с azathioprine. За контрол на активността на болестта, пациентите били третирани с допълнително infliximab и кортикостероиди при необходимост.

Пациентите в конвенционалната група били третирани с кортикостероиди, azathioprine и infliximab, но в последователен ред.

Крайните точки на проучването били ремисия без употребата на кортикостероиди и без чревна резекция на седмици 26 и 53.

Ремисия без кортикостероиди и чревна резекция на седмица 26 била постигната при 39 (60%) пациенти в групата на комбинирана имуносупресия и при 23 (35,9%) в контролната група. На седмица 52 съответно 40 (61,5%) и 27 (42,2%) пациенти постигнали ремисия.

Сериозни странични ефекти имало при 20 (30,8%) пациенти от комбинираната група и 19 (25,3%) пациенти от контролната група.

Авторът на проучването - Geert D'Haens от Imelda Gastrointestinal Clinical Research Centre, Белгия, обобщава, че комбинираната имуносупресия е по-ефективна от конвенционалното лечение за индуцирането на ремисия и намаляването на кортикостероидната употреба при пациенти, новодиагностицирани с болестта на Крон. Инициирането на комбинираната терапия рано води до по-добри резултати, допълва той.

Клиничен контекст:

Повечето пациенти с активна болест на Крон се третират първоначално с кортикостероиди. Продължителността на терапията трябва да е ограничена до 3-4 емсеца. За да се предотврати появата на сериозни странични ефекти, терапията с кортикостероиди трябва да се прекратява на 6 месецца. Въпреки че този подход обикновено води до облекчаване и контрол на симптомите, много от пациентите стават резистентни или зависими от кортикостероидите, което от своя страна повишава смъртния риск. Затова много клиницисти инициират терапия с некортикостероидни медикаменти като azathiprine, mercaptopurin или methotrexate. Въпреки това, употребата на тези имуносупресивни медикаменти в по-ранните етапи на болестта не е препоръчително.


Вижте още:

Болест на Крон и улцерозен колит

Болестта на Крон е различна при момичета и момчета


www.doctorbg.com