Сидром на Гилен Баре
Заболяването е с автоимунна генеза. Образуват се антитела срещу миелиновите обвивки на периферните нерви. Заболяването се развива често след прекарани вирусни или други инфекции – на горните дихателните пътища или на гастроинтестиналния тракт. В по-редки случаи болестта се появява след имунизация, след оперативна намеса или на фона на неопластичен процес.
Клиничната картина се развива остро или подостро. Първите симптоми са свързани с появата на болки по крайниците и постепенна загуба на сетивност. След това болните съобщават за невъзможност да движат крайниците си и силна слабост. Първо се ангажират краката и след това симптомите обхващат ръцете и торакса. При засягане на междуребрената мускулатура и диафрагмата може да се развие респираторна недостатъчност и да се наложи апаратна вентилация. В 50% от случаите се засягат и лицевите нерви.
Пълното развитие на симптоматиката е в рамките на 2 седмици. След острото развитие следва период на постепенно, бавно възстановяване, което може да продължи няколко месеца до 2 години. При 70% от случаите настъпва пълно възстановяване, в 20% остава остатъчна симтоматика, 5% са трайно инвалидизирани, а при 5% болестта хронифицира.
Синдромът на Милер-Фишер е вариант на болестта, който се характерезира с липса на рефлекси, нарушение на походката и офталмоплегия. Наблюдават се и кардиоваскуларни нарушения – тахикардия, хипертония, ортостатична хипотония.
Лечението е свързано с високи дози иминоглобулини, плазмофереза, следене на виталните функции с готовност за реанимационни мероприятия и продължителна и постоянна рехабилитация.
|