За съжаление никотинът е твърде кратко действуващ, предизвиква силна зависимост и има твърде неприятни странични ефекти. По ирония на съдбата хората са избрали най-вредния от възможните начини за употреба му - пушенето на тютюн. Производството, търговията и рекламата на тютюневи изделия, обаче, до такава степен са станали жизнено важни за съществуването на цели обществени групи, че вредното влияние на тютюнопушенето е явно недостатъчен стимул за предприемането на действително сериозни действия - ако не за забраната му, то поне за замяната му с по-безвреден начин на употреба.
Желаните физиологични и психологични ефекти на тютюна се дължат именно на никотина. Никотинът взаимодейства с един от основните типове ацетилхолинови рецептори, които в негова чест се наричат N-рецептори. Те са много добре изучени, тъй като чрез тях се предават нервните импулси към скелетните мускули, но едва неотдавна стана ясно, че N-рецептори има в голямо количество и в мозъка. Като следствие от действието на никотина върху клетките на мозъка в него се отделят ендогенният опиат бета-ендорфин и някои други хормони, за които е известно, че влияят на поведението, но най-вече катехоламини - в това отношение той действува като типичните стимуланти.
Ефектът на никотина върху висшата нервна дейност е нееднозначен. От една страна почти всички изследвания показват, че той действува възбуждащо, но общоизвестно е, че пушачите възприемат цигарата като средство, което им помага да подтиснат нервността и стреса. Това противоречие, наречено парадокс на Несбит, има много възможни обяснения, но несъмнено е, че във всички случаи цигарата е едно приятно преживяване за пушача. Би могло да се помисли, че по-важен е самият ритуал на пушенето, но даже венозното въвеждане на никотин у страстни пушачи е предизвикало ефекти, които някои са оприличавали на морфин, но повечето на амфетамин и кокаин. Забележително е, че непушачите са оценили същото преживяване като неприятно.
Никотинът влияе положително на изпълнението на задачи, изискващи интелектуални усилия, и в това отношение пушачите превъзхождат непушачите, но затова пък при липса на цигари пушачите се представят значително по-лошо.
Влиянието на никотина върху периферната нервна система се изразява в повишаване на кръвното налягане и пулса. Свиването на кръвоносните съдове външно се изразява в бледност, а влошеното кръвоснабдяване на кожата причинява по-бързото и стареене. Никотинът влияе на скелетните мускули като причинява слаб, но забележим тремор.
Приказките за това, че една капка никотин убива здрав мъж, напълно отговарят на действителността; смъртната доза е около 60 mg - приблизително толкова, колкото съдържа една силна пура. Въпреки че никотинът е силно отровен, при пушенето той се приема в много малки дози и съвсем не е най-опасната съставна част на цигарения дим.
Общоизвестен факт е, че средната продължителност на живота на пушачите е по-малка от тази на непушачите. Причината за това не е толкова в самия никотин, а в това, че той се приема по такъв начин. Тук е мястото да отбележим, че вредата от пушенето слабо зависи от това, дали цигарите са силни или слаби, както и от това дали имат филтър. Цигарите, направени от марихуана или даже от магданоз, са почти толкова вредни, колкото тези от тютюн; вредата от тях зависи най-вече от броя изпушени цигари. Вредното влияние на пушенето върху сърцето се дължи на намалената способност на кръвта да пренася кислород, дължаща се на въглеродния окис, който се съдържа в дима, съчетано със съдосвиващото влияние на никотина. Дразнещото действие на дима се дължи на акролеина, фенолите и на всевъзможните други продукти на непълно горене, които са виновни за тютюнджийската кашлица - която си е най-обикновен бронхит.
Освен споменатите, цигареният дим съдържа хиляди съставки, повечето от които са вредни за здравето. Тютюнът натрупва в себе си изотопа полоний-210, който е алфа-радиоактивен. Смята се, че именно полоният и другите радиоактивни изотопи, които попадат в белия дроб, са основната причина за възникване на рак. Друг важен патогенен фактор са многоядрeните ароматни въглеводороди, съдържащи се в катрана, който също се отлага предимно в алвеолите на белия дроб; освен, че предизвиква рак на белия дроб, устата и гърлото, катранът прави хроничните пушачи много по-склонни да развият бронхити и емфизем. Ферментиралият тютюн, който се пуши с лула или във вид на пури, като цяло е малко по-безопасен от цигарите, но пък предизвиква по-често рак на устата и гърлото.
Досега не е забелязано пушенето да е довело до раждане на деца с явни уродства, но децата на майките-пушачки са с по-ниско тегло и са по-податливи на различни болести.
Към никотина бързо се развива толерантност, но се смята, че истинска зависимост се получава след 2 - 3 години системно пушене. Никотинът предизвиква изключително силна зависимост -около 85% от хората, които веднъж са запалили цигара, се пристрастяват към него; впрочем, за това имат принос неговата достъпност и още много други социални фактори. Изследванията са показали, че хроничните пушачи показват дълготрайни биохимични промени, което означава, че става дума за някаква степен на физическа зависимост. Тъй като тютюнът е почти неограничено достъпен, повечето хора са склонни да подценяват никотиновата зависимост.
Никотиновият абстинентен синдром е познат на всеки пушач, който е нямал цигари, или е решил за пореден път да ги откаже. Основните му симптоми са забавен пулс, повишен апетит и напълняване, нарушения в съня и раздразнителност; известни са случаи на пушачи, при които липсата на тютюн е довела до изблици на неконтролируема агресивност и параноидна психоза. Интелектуалната и физическа работоспособност на пушачите, лишени от никотин, са забележимо занижени. При повечето хора тези оплаквания изчезват напълно след няколко месеца, но понякога страстното желание за цигари продължава години наред. Според признанията на наркомани, които са се излекували от хероинова зависимост, да се откажат цигарите е значително по-трудно.
Вижте още:Цигареният дим увеличава риска от импотентностТютюнопушенето води до хипертония при женитеwww.doctorbg.com
