Ресинхронизацията чрез импланти значително подобрява сърдечната издържливост след физическо натоварване при пациенти със сърдечна недостатъчност и то по-бързо, отколкото бе смятано досега.
Д-р Салуке от Imperial College, Лондон, и колеги обелязват, че общото изоволуметрично време (t-IVT) - когато камерата нито се пълни, нито се изпразва, е важна детерминанта за VO2 маскимума и ефективността на сърдечния мускул при стрес.
В избрани пациенти ресинхронизацията може моментално да скъси t-IVT, затова учените изследвали този ефект при 22 пациента, 3 месеца след имплантиране на атрио-бивентрикуларен пейсмейкър или пейсмейкър дефибрилатор. В рамките на един ден пациентите били подложени на физически тестове - по време на ресинхронизация и по време на нормална активация.
В сравнение с нормалната активация, ресинхронизацията предизвикала значителни промени VO2max се повишил с 1,6 мл/кг за минута а t-IVT при пиков стрес се скъсил с 10 секунди на минута.
Учените установили, че t-IVT по време на пиков стрес при нормална активация е най-добър предиктор за повишаване на VO2max след ресинхронизация. Всеки 5с/мин печалба водят до 8% нарастване на VO2max.
Учените обобщават, че редукцията на t-IVT е механизмът водещ до нарастването на VO2max. Употребата на t-IVT на пиков стрес по време на нормална активация
"има потенциал като клиничен инструмент за идентифициране на пациентите с най-голям шанс за възстановяване на физическия капацитет чрез синхронизация".
Вижте още:
Ролята на Hydrocortisone за преживяемостта при септичен шок е под въпросГастроезофагеалният рефлукс не е свързан с по-ниска преживяемост
www.doctorbg.com
