При не добър медикаментозен контрол и при напреднал стадий се наблюдават характерни изменения на стъпалото. Те се дължат на засягане на периферните нерви от болестта и от там се засягат и мускулите, които се инервират от тези нерви. Мускулите са с намален тонус и не могат да поддържат пръстите на краката в нормалната им поза. Освен това се нарушава трофиката на кожата на краката и се развиват трудно зарастващи рани, които често водят до ампутация на части от крака.

Диабетното стъпало причинява тежка инвалидизация. Ранното диагностициране на ДС е основен проблем. Неговата профилактика е неговото най-добро лечение.

За да бъде ефективно лечението на диабетното стъпало, то трябва да бъде: навременно, комплексно при екипен, мултидисциплинарен подход, продължително - при стационарни и амбулаторни условия, с непрекъсната профилактика на рецидивите, с обучение и реобучение, с ангажиране на здравната система и обществото.

Ранната диагноза, профилактика и лечение на усложненото диабетно стъпало се осъществява чрез специализирано лечение на рисковите фактори и усложнения на диабетното стъпало в специализирани центрове за диабетно стъпало. Там се прави оценка на локалния статус на стъпалото.

Диабетното стъпало е силно деформирано поради атрофия на малките мускули на стъпалото. Пръстите са силно прекръстосани, главичките на метатарзалните коси са силно изпъкнали, кожата е суха, често се развиват гъбичкови инфекции и се наблюдава локален едем.

Основните принципи на лечението включват скриниране и индификация на болните с повишен риск за диабетно стъпало, добър гликемичен синдром, лечение на рисковите фактори като диабетната полиневропатия, комплексно лечение на диабетното стъпало и неговите усложнения, обучение и реобучение на пациенти и обучаващи.

Трябва да се уточни и характера на стъпалната язва (невропатна, исхемична, невроисхемична), степента на стъпалната лезия и провежданото лечение на диабетната полиневропатия.

www.doctorbg.com