При деца със рефракторна или рекурентна левкемия резистентността към Temozolomide е свързана с активността на ДНК-поправящ протеин O6-methylguanine-DNA methyltransferase (MГMT). Това сочи доклад, публикуван в Journal of Clinical Oncology.

Д-р Хортън и колеги от Baylor College of Medicine, Тексас, изследвали 16 пациента, 8 от които имали остра лимфобластна левкемия (ОЛЛ) и 8 - остра миелоидна левкемия. Средната възраст на пациентите била 11 години. Всички са били лекувани с курсове temozolomide орално 5 дни на всеки 28 дни.

Най-голяма активност на МГМТ в раковите клетки се наблюдавала при пациентите с АЛЛ. При тези болни имало добра толерабилност към медикамента, но отговорът бил частичен и се наблюдавал само при 2 пациента. При тях нямало МГМТ акивност, МГМТ промотърите били метилирани, а микросателитите - стабилни.

"Проучването показва, че повишената МГМТ експресия и микросателитната нестабилност са свързани с резистентността към temozolomide", обясняват учените. Те допълват, че пациентите трябва да бъдат тествани за тези молекулярни промени преди инициация на лечението.

Учените смятат, че употребата на МГМТ-инхибитори може би ще увеличи ефикасността на temozolomide при левкемия.


Вижте още:

Дали микробите побеждават медицината?

Неалкохолният мастен черен дроб е рисков фактор за диабет и метаболитен синдром


www.doctorbg.com