Хипотрофия – белтъчно-енергийно недохранване до две годишна възраст
Причините за белтъчно-енергийно недохранване са: 1. Първичен белтъчно-енергиен недостиг – при количествено и качествено недохранване с намален внос на белтъци и увеличен внос на въглехидрати. 2. Вторичен белтъчно-енергиен недостиг – при заболявания, които намаляват апетита и приема на храна (инфекции, вродени аномалии в храносмилателната система, злокачествени, хронични заболявания и социална депривация). Основните показатели, по които се съди за наличието и степента на хипертрофия са: намалена подкожна мастна тъкан , изоставане на телесната маса и ръста. Степените на хипертрофия са: І степен: подкожната мастна тъкан е намалена в областта на корема и гърдите, телесната маса е 10 - 15 % под нормата за ръста. Общото състояние на детето е запазено. ІІ степен: подкожната мастна тъкан изчезва по тялото и намалява по крайниците, телесната маса е 20 – 40 % под нормата. Децата са отпуснати, неспокойни, апатични, с намален апетит и често боледуват от инфекциозни болести. ІІІ степен: подкожната мастна тъкан е изчезнала по цялото тяло, телесната маса е 40 % под нормата, растежът спира, общото състояние е много тежко. Децата са отпуснати, с тъжни очи, суха и бледа кожа, атрофична мускулатура и лежат безучастно. Телесната температура е под нормалната, дишането е неритмично и повърхностно, сърдечната дейност е забавена, а коремът е подут и твърд. Тези деца често страдат от респираторни и чревни инфекции, които протичат атипично и тежко и застрашават живота им. Лечението на хипертрофията включва диета и едновременно коригиране на усложненията. Прогнозата при хипертрофия ІІ и ІІІ степен е сериозна и неблагоприятна, поради понижената устойчивост на организма. Ако не се вземат спешни мерки може да се стигне и до смърт на детето. www.doctorbg.com
|