Хламидиалният кончнктивит засяга предимно сексуално активните хора - тийнейджъри и млади хора, и е един най-честите причинители на неонатален конюнктивит. Хламидията е един от най-честите сексуално предавани патогени. Жените боледуват по-често от мъжете. Честотата на хламидиазата варира в зависимост от сексуалната активност и географските особености, като при градското население е по-често срещана. Честотата при бременни жени е от 4 до 10 процента.

Диагнозата на хламидиалния конюнктивит е често затруднена. Много пъти почти липсват симптоми. Бебетата, чиито майки имат нелекувана хламидиална инфекция, имат 30-40% вероятност да развият неонатален хламидиален конюнктивит. Системните признаци и симптоми включват история за вагинит, инфекции в тазовите органи или уретрит.

Най-важният очен симптом е, че инфекцията на окото продължава повече от 3 седмици въпреки употребата на топикални антибиотици. Възможно е наличието на конюнктивална инфекция, повърхностен пунктатен кератит, периферни субепителни инфилтрати и т.н. Често се наблюдава мукопурулентен или мукозен секрет. Почти винаги има паплапиращ се преорикуларен лимфен възел.

Гонококовият конюнктивит, понякога наричан свръхостър конюнктивит, също е полово предавано очно заболяване. Докато сексуалният контакт е най-честият път на предаване, възможно е и предаване по социално-битов път. Новородените може да се заразят от майките. Системно, гонококовите инфекции са свързани с инфекция на уретрата, цервикса и ректума. Симптоми доста често липсват; понякога се наблюдават секреция и възпаление.

Гонококовият конюнктивит се проявява с зачервяване на окото, чувство за чуждо тяло. Пациентите чувстват клепачите си като залепнали. Често се наблюдава тежка пурулентна секреция. Конюнктивитът има инкубационен период от 2 до 7 дни. Съпъства се с повърхностен пунктатен кератит и хемоза. Възможни са и: субконюнктивални кръвоизливи, псевдомембранни и мембранни формирования. Преорикуларният лимфен възел се палпира. При хронични и рекурентни инфекции могат да се наблюдават периферни субепителни корнеални инфилтрати, които могат да доведат до маргинална улцерация и преден увеит.

Chlamydia trachomatis е интрацелуларен паразит, който съдържа собствена ДНК и РНК. Субтип А причинява хламидиалните инфекции, серотипи А,В, Ва и С причиняват трахома, а серотипи от D до К причиняват хламидиален конюнктивит при възрастни.

Диагностицирането на хламията е скъпо и трудно интерпретируемо. Най-предпочитаният метод за идентификация е култивирането на микроорганизма. Конюнктивалните натривки, след оцветяване по Гимза, покзват интрацитоплазмени включвания в епителните клетки, полиморфонуклеарни левкоцитти и лимфоцити.

Причинителят на гонококовия конюнктивит е Neisseria gonorrhoeae, Грам (-), интрацелуларен диплокок, способен да проникне през интактна мукозна мембрана. Предаването е по полов и социално-битов път. Способността на N. gonorrhoeae да прониква през интактни мембрани, прави гонококовата инфекция рискова за корнеална инфекция и улцерация.

При лечението на хламидиален конюнктивит много клиницисти предпочитат Тетрациклин орално 250-500мг продължение на 3 седмици. Подходящи са и Амоксицилин и Еритромицин - 250-500мг - 3 седмици, Доксициклин - 100 мг - в продължение на седмица. Най-препоръчителна е употребата на Азитромицин еднократно 1г.

При пациентите с гонококов конюнктивит се прилага интрамускулно цефтриаксон 1г. Друг вариант е хоспитализацията на пациента и прилагане на 1 г цефтриаксон интравенозно в рамките на 12-24 часа. След изписване се препоръчва продължаване на лечението с еритромицин, тетрациклин или доксациклин.

Тъй като гонококовият конюнктивит не се поддава на топикално антибиотично лечение, топикалната терапия не е индикирана при такива инфекции.

Важни клинични особености:

- хламидиалният конюнктивит трябва да се в ключи в диференциалната диагноза при пациенти, чието главно оплакване е хронично възпалени очи или фоликуларен конюнктивит, който не се поддава на топикално лечение.