Серотониновият синдром е резултат от странични действия или предозиране на определен вид лекарства, който често пъти остава недиагностициран. Проявата му обхваща промени в психичния статус и невромускулни нарушения, но не винаги тези симптоми са представени при всички пациенти.

Клиниката варира от тремор и диария в най-леките форми до делириум мускулна ригидност и хипертермия при животозастрашаващи случаи. Различни видове лекарства се свързват с това нарушение - моноаминооксидантни инхибитори, инхибитори на обратното поемане на серотонина, трициклични антидепресанти, опиоидни аналгетици, медикаменти за редуциране на теглото, хербални продукти.

Трудностите при диагнозата възникват от дискретната клиника при леките форми - диарията или треморът се пренебрегват, а тревожността погрешно се свързва с нарушения ментален статус на пациентите. Пациентите с леки форми са афебрилни, но с увеличена сърдечна честота, тремор, разширена зеница, патологично усилени рефлекси. При умерено тежките случаи се засилва сърдечната честота, увеличава се кръвното налягане и се появява фебрилитет. Пациентите с тежка симптоматика са с повишен мускулен тонус и ригидност, висок фебрилитет до 40 градуса по Целзий, изразена хипертония, понякога шок. Леките форми са с обострен или хроничен характер, докато тежките могат да завършат бързо с летален изход. Не е възможно спонтанно преминаване на заболяването без спиране на лекарсвения прием.

Терапията на серотониновият синдром включва премахване на медикамента, довел до изявата му, вливания, контрол на високата температура и възбудното състояние. При голяма част от случаите (при леките форми) интравенозните вливания и корекция на жизнените показатели водят до добър ефект. При тежките клинични случаи се налага активна реанимационна терапия.

www.doctorbg.com