Изглежда духът е по-решаващ от материята, когато става въпрос за справяне с болката: учените смятат, че децата и тийнейджърите, които се борят с болката с позитивно отношение, по-лесно понасят некомфортни обстоятелства. Тези, които са притеснени вътрешно или пък разчитат на подкрепата на друг човек, имат по-малък толеранс към болка.

За проведеното в Университета в Лос Анджелес изследване, били набрани 244 здрави деца и тийнейджъри, между 8 и 18 години.

За да се оценят стандартните им реакции на болка с продължителност часове или дни, бил използван въпросник. Възможните реакции включвали позитивно мислене (например "казвам си всичко ще бъде наред"), търсене на емоционална подкрепа ("да излея чувствата си на приятел"), притеснение/преувеличаване ("притеснявам се, че винаги ще ме боли"), разсейване със странични дейности ("намирам си да правя нещо забавно").

След това децата трябвало да преминат три некомфортни процедури, за да бъде изследван техния толеранс към болката: прилагане на налягане върху пръстите, и допир на студен и горещ предмет върху кожата. Учените измерили колко време е минало преди детето да отдръпне ръката си, след което помолили децата да оценят дразненето по интензвност на неприятното усещане.

Изследователският екип открил, че децата които обикновено използват позитивно мислене или разсейване, за да се преборят с болката,  чувствали по-малък дискомфорт по време на изследването.

“Начинът, по който човек се бори с болката, може да повлияе значително перцепцията му за нея и степента на съзнателния й контрол."

"Ако детето се справя с болката като се фокусира върху това “колко боли”, то ще усили перцепцията си за болка и неприятните чувства асоциирани с нея.”

Всичко това предполага, че обучаването на децата на по-положителен и самостоятелен начин за справяне със ситуациите, може да им помогне по-лесно да ги преодоляват.