Седловидният нос представлява силно хлътване на костния скелет на носа. Обикновено той се получава в резултат на травми, някои видове заболявания или е генетичен белег. Лечението е пластика на носа. Дефектът се запълва с костна или хрущялна тъкан от други места на пациента като тя се поставя на липсващото място и така се доизгражда носната преграда.

Гърбавият или орловият нос са обикновено фамилна особеност. Оперативното лечение тук се осъществява чрез сваляне на изпъкналата част (гърбицата) със специално трионче или изпилването на дефекта. Така профилният контур на носната преграда се изравнява. Ако дължината на носа е голяма тя може да се регулира чрез скъсяване на носния връх с оформяне на нов такъв и моделиране на съответстващи му носни криле. Последните заедно със съответната част на носната преграда формират външния отвор на ноздрите.

Крив нос
Изкривяването на носа се дължи най-вече на изкривяване на носната преграда. Това може да се получи вседствие на травма, прекаран рахит, прилаган форцепс по време на раждане. При силно изкривяване може да се наруши носното дишане, което е предпоставка за промяна на средата в носната и околонасните кухини. Променената среда е благоприятна за развитието на чести възпалителни проциси като хрема, синузити, възпаление на средното ухо, главоболие. Лечението е хирургично. Операцията се предприема след 18-годишна възраст. Достъпите до костно-хрущялният скелет на носа са външни и вътрешни. Носната преграда се отпрепарира от лигавицата и подлигавичната тъкан и се фиксира в правилно положение. След операцията за перид около 10 дни новосформираният нос се имобилизира с една назална пластинка.

Деформациите на носа биват вродени и придобити.

www.doctorbg.com