Цинкът е есенциален микроелемент, съставна част на повече от 200 ензима. Поддържа цялостта на клетъчната мембрана. Редица състояния се свързват с цинков дефицит и се повлияват благоприятно от суплементиране. Такива са косопад, диарии, кожни възпаления, загуба на тегло, чести инфекции в резултат на смутена имунна защита, забавено зарастване на рани, нарушения в оплодителната функция при мъже. Умерен недостиг на цинк се проявява със забавен растеж и полово съзряване при мъже, намален апетит, груба кожа, апатия, нарушена вкусова острота. По време на бременност цинковият дефицит може да доведе до забавено развитие и растеж на плода.

Физиологичната и биологичната роля на цинка са много разнообразни. Zn влиза в състава на редица металоензими, които катализират важни обменни процеси. Подпомага действието на ред жлези с вътрешна секреция – хипофиза,надбъбречни жлези и щитовидна жлеза. Притежава липотропно действие, като участва в процесите на нормализиране на мастната обмяна в черния дроб и го предпазва от мастна инфилтрация. Участва в обмяната на белтъчините, липидите, въглехидратите и нуклеиновите киселини, при което влиза в сложни взаимодействия с калция, медта, мангана и желязото, както и в синтезата на ДНК и РНК, белтъчините и инсулина.

Продуктите от животински произход имат високо съдържание на Zn. Особено много Zn съдържат паренхимните органи,месо и яйчния жълтък. От зърнените храни най-много Zn има в зърната на пшеницата,ръжта и в овесените ядки.Плодовете и зеленчуците съдържат оскъдни количества, но от тях най-богати са крушите,орехите и черешите, а още повече са варивата.

Добавки към храната съдържащи цинк компенсират цинковия дефицит и коригират неговите признаци. Прилага се при третиране на анорексия в дози 45 мг. цинков сулфат дневно. Прилагат се в дози 5-50 мг/ден елементен цинк. Като добавка към храната цинкът се среща като глюконат, оротат, сулфат и др.

Токсични ефекти се наблюдават при дневни дози надхвърлящи 200 мг. с прояви на болки в стомаха, гадене, повръщане и диария. Приемът на този минерал трябва да се осъществява след консултация със лекар и след предписание на необходимата доза. Продължителен прием на цинк в дози над 50 мг/ден предизвикват недостиг на мед и желязо в организма.