НЗОК и БЛС приеха методиките за остойностяване на пътеките ::: DoctorBG.com :::

Етап І.
Методиката има за цел да се изчисли пълната стойност на лечението на стационарен случай по клинични пътеки. Тя се базира на определяне на стойността на отделните продукти/дейности по метода “Стъпкова калкулация” на фактически извършени разходи от лечебните заведения за болнична помощ и достигане до разход на ниво пациент.
Методиката включва пет основни стъпки:
 Стъпка 1: Отнасяне на фактическите разходи на болницата към отделните звена/отделения;
 Стъпка 2: Преразпределение на разходите на немедицинските звена (които не обслужват пряко пациента) към медицинските звена (обслужващи пряко пациента);
 Стъпка 3: Остойностяване на продуктите/дейностите на всяко едно от медицинските звена;
 Стъпка 4: Калкулация на разходите на ниво пациент;
 Стъпка 5: Определяне на разход за случай по клинични пътеки (КП).

Стъпка 1: Отнасяне на фактическите разходи на болницата към отделните звена/отделения
При стъпка 1 общите фактически разходи на лечебните заведения за болнична помощ се отнасят към отделните звена/отделения, за които са извършени, т.е. определят се преките разходи на звената/отделенията.
Стъпка 2: Преразпределение на разходите на немедицинските звена към медицинските звена
Немедицински звена са тези звена на болницата, които не оказват преки услуги на пациентите, но предоставят услуги на други звена в болницата. Към немедицинските звена се отнасят администрация, счетоводство, складово стопанство, строително-ремонтно звено, пералня, стерилизационна и други обслужващи звена. Немедицинските звена не оказват услуги, свързани с лечението и диагностиката на пациента.
Медицински звена са тези, които предоставят продукти/дейности, предназначени пряко за пациентите. Те оказват лечебна и диагностична помощ. Медицински звена са всички стационарни отделения, операционна зала и други звена, свързани с диагностиката и лечението на пациента (физиотерапия, лабораторни, радиологични и др).
Тъй като немедицинските звена не обслужват пряко пациента, извършените от тях разходи представляват непреки разходи за пациента. За изчисляване на пълната стойност на лечението на стационарен случай (преминал болен), тези разходи се отнасят индиректно към пациента, като определените при стъпка 1 преки разходи за всяко едно от немедицинските звена се преразпределят към медицинските звена.
Като резултат се получават т.нар. крайни разходи по звена/отделения в болницата. За всяко немедицинско звено, крайната сума на разходите след стъпка 2 е равна на 0. За всяко едно от медицинските звена, крайната сума на разходите е равна на сбора от техните преки разходи (определени при стъпка 1) и преразпределената им част от определените при стъпка 1 преки разходи на немедицинските звена.

Стъпка 3: Остойностяване на продуктите/дейностите на всяко едно от медицинските звена
Стъпка 3 е свързана с определяне на разходите за единица продукт/дейност на всяко едно от медицинските звена.
За всяко стационарно отделение се изчислява среден разход на леглоден като крайните разходи на отделението, получени при стъпка 2 се разделят на общия брой леглодни за отделението.
За останалите медицински звена (операционна зала и други звена за диагностика и лечение), които предоставят множество различни по вид изследвания и процедури, се изчислява среден разход за вид/група изследвания/процедури чрез използване на относителни коефициенти.
Относителните коефициенти отразяват съотношението на разходите за различните видове/групи изследвания (процедури), които дадено медицинско звено извършва. Наример, ако даден вид изследване има относителен коефициент 0.50, това означава че разходите за извършването му представляват половината от средния разход на единица изследване за съответното звено.
Определянето на относителните коефициенти минава през два основни етапа:
1. Определяне на видовете/групи изследвания и процедури, за които ще се търси консумацията на ресурси.
На този етап се извършва групиране на изследванията (процедурите) в няколко групи, в зависимост от тяхната сложност и използвания метод за тяхното извършване.
2. Оценка на относителната консумация по видове разходи за всеки вид/група изследвания (процедури).

Средният разход на единица изследване (процедура) се изчислява, като крайната сума на разходите (получена след стъпка 2) за съответното звено се разпредели върху общия брой изследвания (процедури), извършени от звеното за периода.
Стойността на едно изследване (процедура) от всеки вид/група, се изчислява като произведение от относителния коефициент за съответния вид/група изследвания (процедури) и средния разход на единица изследване (процедура), извършени от звеното.
Стъпка 4: Калкулация на разходите на ниво пациент
Последната стъпка за достигане до разход на стационарен случай (преминал болен) представлява акумулирането на всички разходи за ползваните от пациента услуги и дейности по време на неговия престой в болницата. Стойността на всеки пациент представлява сума от разходите за предоставените му видове медикаменти, храна, манипулации, изследвания, процедури, грижи.
Разходите за сестрински грижи, храна, пране, поддръжка, ремонт и др. хотелски разходи, както и непреки разходи за консумативи (изписани за отделенението, а не за конкретен пациент), се отнасят към пациента като броят на пролежаните от него леглодни по отделения се умножи по средния разход на 1 леглоден за всяко отделение, в което е лежал пациента по време на своя престой в болницата.
Към тези разходи се прибавят:
+ стойността на лекарствата и консумативите, изписани пряко на пациента;
+ изчислените при стъпка 3 разходи за съответния вид изследвания и процедури, извършени за пациента при неговия престой в болницата.

Стъпка 5: Определяне на разход за случай по клинични пътеки
Стационарните случаи (преминалите болни) се групират в клинични пътеки, съобразно основната диагноза и извършените процедури. Изчислява се средно-претеглен разход за случай по клинични пътеки като сума от индивидуалните разходи на пациентите групирани в съответната клинична пътека, разделена на общия брой пациенти за тази клинична пътека.
Остойностяването на клиничните пътеки се определят на национално ниво, въз основа на отчетни данни за разходите на общински, областни и университетски болници (за 2007г.), като се изчислява средния разход за клинична пътека на ниво общински, областни и университетски болници. При изчисляването на средните разходи по клинични пътеки за различните типове болници се използва:
 тримиране на разходите, процес при който екстремно високите и нереално ниските отчетени разходи не се включват в калкулацията, като по този не се допуска повлияване върху нормалното разпределение на разходите, извършени в ЛЗБП;
 изчислените средни разходи по клинични пътеки за различните типове болници се претегля с броя на отчетените случаи, като по този начин се формира цена на национално ниво;
 формираните цени на национално ниво за клинични пътеки от 2007 са завишени с процент, отразяващ динамиката в разходите на отчетените случаи, както и с добавяне на очаквания процент на инфлация.
При прегрупиране обхвата на клинични пътеки (нови КП в проект на НРД 2007), за формиране на цените се използват средни разходи, ориентирани към среден разход за водеща диагноза или среден разход за водеща процедура от реално отчетените случаи по клинични пътеки. Към формираните по този начин цени е добавен очаквания процент на инфлация.
При формираните по този начин цени на КП в определени ЛЗБП (най-вече университетските центрове и някои от бившите районни болници) е възможно регистрираните разходи да надвишават определените цени за дадени клинични пътеки. Тази диспропорция се компенсира на ниво пакети/специалности и достигнатите по този начин цени на КП обезпечават покриване на разходите на ЛЗБП по структурни звена.
Един от основните принципи при промени в обхвата на клиничните пътеки, е групиране на диагнози и процедури, изискващи сходни ресурси. Очакванията от това разпределение са пациенти с еднаква степен на сложност на заболяването и сходни нива на изискуемия ресурс да попадат в една и съща клинична пътека.
Разчетите по първи етап се извършват от НЗОК.

Етап ІІ.
Получените данни съвместно се сравняват с експертни оценки и данни от лечебните заведения за болнична помощ, представени от НЗОК и БЛС.

Етап ІІІ.
БЛС предлага обоснована стойност на разходите за възнаграждения в лечебни заведения за болнична помощ.

Етап ІV.
На базата на данните по т. І, ІІ, ІІІ НЗОК и БЛС съвместно определят цената на клиничните пътеки в болничната медицинска помощ по икономически елементи.