Продължителното страдание при болестта на Алцхаймер може да стане изключително често явление с остаряване на населението с годините, но учените в Сиатъл дават обнадеждаващи доказателства, че поне някои видове прогресираща умствена деградация могат да се задържат с помощта на лекарства, които понижават нивото на холестерола.

Друг проблем на диабета е болестта на Алцхаймер

Според последни изследвания, съществува връзка между двете заболявания всред по-възрастните американци. Това е едновременно и добра и лоша новина.

При изследване на 110 възрастни доброволци на възраст между 65 и 79 години, които дарили мозъците си в полза на изследванията и чиято умствени възможности били проследявани до тяхната смърт, учените, начело с Др. Ерик Ларсън от Груповия здравен център за изучаване на здравето, открили, че тези които са вземали статини за понижаване на холестерола им, имали малко на брой невронни разрушения –плаки и възли – отлагащи се протеини, които се образуват и отлагат около невроните – в техните мозъци, в сравнение с тези, които не вземали медикаменти.

Натрупванията на тези протеинови плаки и възли са сигурна индикация за болестта на Алцхаймер. Те унищожават ненавременно важни връзки между невроните, които ръководят мисловните процеси и блокират всичко от от паметта и възстановяващата памет до запомнянето и ученето на езици.

„Данните дават допълнителни надежди, че съществува положителна връзка между вземаните медикаменти, статини и болестта на Алцхаймер,”каза Уилям Тис, заместник прецедател на отдела по медицински и научни връзки към Асоциацията по Алцхаймер.

Как действат холестерол-редуциращите медикаменти върху мозъка? Колкото повече научават за Алцхаймер, учените все повече вярват, че това не е мозъчна болест или на кръвоносната система. Оказва се, че много от факторите при тази болест са същите като при сърдечните заболявания и че натрупване на плаки в мозъка може да е аналогично на същото в съдовете на сърцето.

„Вече разбираме, че болестта на Алцхаймер не е просто натрупване на плаки и възли въз основа на серии от биохимични процеси”, казва Ларсън. „Възможно е медикаментите да действат на молекулярно ниво като фактически непозволяват образуването на залепващите се удължени възли, които препятстват нврвните връзки.

За да се постигне напредък в тази област е необходимо, казва Ларсън, друга група, аналогично на неговата да потвърди неговите изводи като едновременно с това той планира продължаване и задълбочаване на изследванията върху нови доброволци. Експертите на Тис очакват през следващата година да получат нови данни от две други клинични пътеки.


www.doctorbg.com