Спанакът произхожда от Древна Персия. А два века пр.н.е. бил пренесен в Китай. Отглеждал се предимно в страните от Азия. В Средновековна Европа спанакът е пренесен от арабите. Той много се харесал на испанските монаси, които започнали да го отглеждат в манастирските градини и скоро се разпространил в повечето европейски страни.

И до този момент спанакът е широко разпространен в страните от Западна Европа, Америка, Китай, Япония. Листата му съдържат витамини С, В, А, Е, К, Р и даже D2. Той е богат на белтъчни вещества (съдържа около 10 незаменими аминокиселини), соли на желязото, фосфора, калий, калций, манган, мед, йод. Хлорофилът му е близък по химичен състав на хемоглобина на кръвта. Освен това съдържа фолиева киселина, която заедно с железните соли оказва благотворно действие при малокръвие. Високото съдържание на витамини в съчетание с разнообразни минерални вещества подобряват процесите на растеж и развитие на младия организъм. Обаче не се препоръчва употребата му при подагра, болести на бъбреците и черния дроб.