Земната ябълка (Helianthus tuberosus) е многогодишно тревисто растение от един и същи род и семейство със слънчогледа (сем.Астерацее). На външен вид много наподобява слънчогледа: стъблата достигат 3 м височина, листата са яйцевидни, заострени, груби, широки 7-10 см и дълги 10-20 см. Цветовете са ярко жълти, 4-8 см в диаметър, появяващи се от август до ноември.

Синоними: земна круша, топинамбур, конска земна ябълка (защото се дава на конете), германски картофи, земен артишок, земен слънчоглед, индиански грудки, малък слънчоглед, захарен картоф. Погрешно е кръстена топинамбур на името на индианско племе от Бразилия, които посетили Париж три години след пренасянето на растението в Европа (около 1610 г.).

Произлиза от Северна и Средна Америка (Мексико). Смята се за културно растение на индианците от времето преди Колумб. Днес е разпространена в почти всички континенти. Отглежда се главно в Северна Америка, Русия, Австралия и Азия. В Европа земната ябълка е изместена от картофа още през 18 в. В момента има известно стопанско значение само в Южна Франция и Холандия.

В Средна Европа земната ябълка често пъти подивява и може да предизвика проблеми, измествайки други растения. Самата тя има малко естествени врагове. Размножава се вегетативно чрез грудките.

Хранителна стойност и лечебни качества: 100 г грудки от земна ябълка съдържат само 30 ккал., освен това:

Грудките са много подходящи за диабетици, защото съдържат 16% въглехидрати под формата на полизахарида инулин (внимание: “инулин“, а не “инсулин“!). Инулинът представлява разтворими фибри и е единственото вещество, което се състои 95% от фруктоза. Това обяснява повечето му положителни ефекти. Фруктозата е способна да участва в същите обменни процеси както и глюкозата, като я заменя пълноценно в такива ситуации, когато глюкозата не се усвоява от клетките, както при захарния диабет. Разпадането на фруктозата не изисква присъствието на инсулин, което позволява да се избегне "енергийния глад" на клетките и да се нормализира обмяната на веществата при хора, страдащи от такова заболяване. Редовната употреба на инулина помага за: намаляването на нивото на кръвната захар и повишаване на физиологическата ефективност на инсулина; намаляване нивото на холестерола в кръвта и развитието на сърдечно-съдови заболявания; нормализиране на въглехидратната и мастната обмяна при болни със затлъстяване и помага за намаляването на излишната телесна маса; възстановяване на нормалната чревна флора и потискане на вредните чревни микроорганизми.

Грудките се ядат сурови или сготвени. Препоръчват се при диабет, затлъстяване, запек, подуване и газове на корема. От тях се произвеждат таблетки за дъвчене или сокове, подходящи за диабетици и хора с наднормено тегло, чисти и смесени сокове с други плодове, фруктозни сиропи, фармацевтични продукти, хранителни добавки и алкохолни напитки (ликьори, дестилати).

Отглеждане: Непретенциозна към климата и почвените условия. Най-подходящи са песъчливи хумусни почви с достатъчно подпочвени води. Засажда се за период 3 до 5 г. По-продължително отглеждане на едно и също място не се препоръчва, защото реколтата от грудки значително намалява поради увеличаващата се гъстота. Обработването на почвата е като при картофите. Разстоянията между лехите са 75 см, вътре в лехите 33-35 см, а оптималната дълбочина на засаждане - 5-7 см. Реколтата се събира от есента до началото на пролетта, най-добре през февруари-март. Надземната част на растението се изрязва, когато листата започнат да загниват. Но не по-рано, защото грудките ще престанат да растат. Грудките не са трайни, затова трябва да се преработят в рамките на 14 дни или да се съхраняват като картофите (в пръст или пясък).

Търсени са сортове с високо съдържание на инулин и възможно по-кръгла и гладка форма. За есенната реколта са подходящи раннозреещите сортове като Гигант, Колумбия или Бианка, а за пролетната реколта се препоръчват Монтео, Дубо, Рико, Берно, Ню уайт мамут и др.