Миризливата горската теменуга (Viola odorata L.s.l.) е от сем. Теменугови. Расте из просветлени широколистни гори и храсталаци, предимно из доловете. В равнините се среща докъм 1000 м надморска височина. Това цвете е характерно в цяла Европа (без крайните северни части).

Описание: Многогодишно тревисто растение с дебело разклонено стъбло и 15-25 см дълги надземни вкореняващи се издънки. Листата са събрани в приосновна розетка на дълги дръжки, закръглено бъбрековидни или закръглени до яйцевидни форма със сърцевидна основа. Цветовете са на дълги дръжки. Рядко са единични, на коренище се разполагат 15-20 цвята. Венчелистчетата са тъмно- до светловиолетови или сини, в основата белезникави, рядко бели. Плодът е кутийка с многобройни семена.

Използваемата част е коренището с корените, надземната част и цветовете.

Химичен състав: Коренището с корените съдържа сапонини, горчиво вещество, около 0,04%, етерично масло с метилов етер на салициловата киселина.
Надземната част съдържа сапонин, етерично масло с виолотозид (метилов естер на салициловата киселина), слуз, одоратин - вещество, понижаващо кръвното налягане. В миризливата теменуга, растяща в България, не се откриват алкалоиди. Цветовете съдържат 0,03% етерично масло с метолв етер на салициловата киселина, a- и b-ирон, a- и b-йонин (еднопръстенни ненаситени кетони с теменужна миризма), виолорутин, цианин (синьо оцветено багрило) киселини, слуз, захар.

Време на цъфтеж: Цъфти март-април.

Лечебно действие: Отхрачващо, слабо диуретично

Приложение: В народната медицина теменугата се използва при коклюш, както и при някои сърдечни заболявания, придружени с оточни състояния. Проведени са експериментални и клинични проучвания на горската теменуга, въз основа на което тя е намерила широко приложение за лечение на заболяванията на дихателната система. При тях билката оказва омекчаващо лигавицата и отхрачващо действие. Притежава известно антисептично, а от там и противовъзпалително действие. Някои автори са установили, че теменугата има и слабо хипно-седативно действие. Външно се употребява при различни дерматити.

Начин на приготвяне и употреба: Две супени лъжици суха оситнена дрога се заливат с 400 мл гореща вода, престоява около 2 часа, след което се прецежда и се пие по 1 винена чаша 4 пъти дневно.

Трицветна теменуга (Viola tricolor L.s.l.) се нарича също мушанка, шарена теменуга

Разпространение: Расте из тревисти места, ливади, храсталаци, из ниви и градини. Открива се из цялата страна, предимно в равнините и предпланините докъм 1000 (1800) м надморска височина. Среща се в цяла Европа.
У нас растат и близки видове (V. arvensis Murr - V. kitaibeliana Schult.) с бледожълти или белезникави венчелистчета.

Описание: Двугодишно или едногодишно тревисто растение. Стъблото е високо 10-40 см, изправено или възходящо, често от основата разклонено. Листата са широко яйцевидни до яйцевидно ланцетни, елиптични или горните до продълговато ланцетни. Цветовете са единични в пазвите на средните и горните листа.

Използваемата част е надземната.

Химичен състав: Трицветната теменуга съдържа сапонин, виолакверцетрин (рутин), скопарин, сапонарин и сапонаретин (флавон-С-глюкозиди), виолатин (флавон-С-диглюкозид), кверцетин, виоланин (антоцианов глюкозид с агликон делфинидин, свързан с глюкоза, рамноза и р-оксиканелена киселина), етерично масло с метилов естер на салицилова киселина, до 40% каротиноиди със специфичен виолаксантин (диепоксид на зеаксантин), витамин С, слузести полизахариди, танини. В растящата в България трицветна теменуга отсъстват алкалоидите.

Време на цъфтеж: Цъфти май-септември.

Лечебно действие: Отхрачващо, диуретично, дерматикум.

Приложение: В народната медицина растението се използва при атеросклероза, което може да бъде свързано с наличието на рутин и витамин С. Предписва се при ревматизъм и подагра. Ефектът при тези заболяване се обяснява с високото му съдържание на салицилати. Наличието на салицилова киселина обуславя използването й при различни кожни заболявания и особено при пиодермии и инфектирани рани. При поемане на по-големи количества може да предизвика повръщане.

Начин на приготвяне и употреба: 12 г от растението се заливат с 200 г вода и се варят в продължение на 15 мин, след което се оставя да кисне 45 мин, прецежда се и се добавя вода до 200 г. От течността се взима по 1 супена лъжица 3-4 пъти дневно.