Забележително е, че традиционните празници на люляка в различни страни през изтеклия май съвпаднаха, че това бе Световният месец за защита на природата, а на 24 май бе Денят на европейските паркове. Това съвпадение е показателно, защото се смята, че този храст с красиви цветове и чудотворен аромат расте и цъфти там, където има чист въздух и чиста почва. А коя е родината на люляка и защо някъде той е символ на младостта, здравето и природната свежест, а другаде - на тъгата и несподелената любов?

Ще започна с нещо, което малко се знае. Именно люлякът по своеобразен начин свързва древните перси на юг с викингите далеч на север. Според учените в днешен Иран и Близкия изток е древната му родина. А той е на особена почит в Швеция и другите скандинавски страни. В тези раздалечени краища на света люлякът се тачи като свещено растение. Именно в Иран, Швеция и Дания съм виждал най-обилния и разкошен цъфтеж на различни люляци

Не са много хората, които знаят, че в света има около 30 вида люляк и то главно в Азия и Европа. На много читатели ще прозвучи учудващо, че люлякът, или на латински Syringa, е от семейство маслинови. Според преценки на експерти особено големи са празниците на люляка в Иран, Скандинавия, Германия, Австрия и те са посветени на разцъфналата пролет и на природната виталност. Но високо призвание имат и празниците на люляка в България и по-специално в Ловеч - града на люляците.

У нас се отглежда главно люляка Syringa vulgaris. Той е характерен за Балканския полуостров със срещуположните си сърцевидни листа и красиви много ароматни виолетови, розови, бели и червено-виолетови цветове, събрани по много в гроздовидни съцветия.

А как е дошъл люлякът от Средна Азия в Европа?
Научно е доказано, че на европейска територия люлякът идва чак през ХVІ век. През 1562 г. Ангериус Бусберг го донесъл във Виена от Константинопол /Истанбул/, където бил посланик, като подарък за император Фердинанд. Малко след това около няколко басейна край градски замък на британската кралица Елизабет изникнала цяла градина с люлякови храсти. Така люлякът се появил и в кралските паркове на Швеция, Дания, Норвегия, Германия, Франция, Русия. А в продължение на около половин век от голяма рядкост се превърнал във всеобщ любимец на европейците. Но има доказателства, че люлякът се е появил на сегашната европейска земя най-напред в древна Гърция, пренесен от съседния азиатски бряг.

Латинското име на люляка Syringa произхожда от гръцката дума syrinx - тръбичка, свирка. И действително, ако се извади сърцевината на клонче от люляк, може да се направи свирчица. Такова вълшебно изделие, според легендите, е сътворил и бог Пан от нимфата Сиринга. Тя бягала от неговите ухажвания и това божество я превърнало в храст, а после издялало от него свирка, издаваща магически звуци. Такъв е разказът на Овидий в неговите "Метаморфози".

За обичаите и легендите, свързани с люляка
Особено обичан е люлякът в Германия, където от него правят букети, венци и много домове през май се украсяват с люляк. По стара традиция децата нанизват цветчетата едно в друго, правят венчета, кръстчета и после ги изсушават за спомен. С особено внимание разглеждат цветчетата и търсят "щастливото" - не четирилистно, а с пет или повече венчелистчета. Смята се, че такива цветчета носят щастие. Те се срещат по-често сред белия люляк, а при лилавия са много по-рядко. Най-много за своеобразната лековитост на люляка съм научил от германски източници. Може би и затова около почти всяка германска болница има солидни люлякови дървета. През пролетта до лятото там люлякът се покрива с хиляди цветчета. Гледката и омайният аромат са приказни и въздействат разпускащо и сякаш целебно.

На британска земя люлякът пък се смята за цвете на скръб и нещастие. Дори има стара английска поговорка, която гласи, който носи люляк, няма никога да носи венчална халка. Да се изпрати клонче люляк на жениха, направил предложение, означава, че вежливо се отказва ръката на девойката.
Има британска легенда за появата на белия люляк. Един богат лорд обидил и излъгал доверилото му се чаровно девойче. То умряло от мъка, приятелите й засипали гроба с цял куп люляк. На другия ден те били безкрайно учудени, че люлякът станал бял. Така за пръв път се появил белият люляк. И сега множество бели люляци цъфтят на гробището в Хратсфордшир.

В Русия и Франция люлякът е свързан с майското и юнско развихряне на любовта, красотата и нежността. Дори в тези страни има поверие, че ако сънуваш люляк, ти предстои любовно пробуждане. Във Франция люлякът се нарича Lilas , от където идва и наименованието на цвета - лилав. Думата е персийска и означава "цвете".

Според цветния източен хороскоп под знака на люляка са родените от 14 до 23 октомври и този знак е символ на свежест, чистота, романтика, жизненост.

Съвременни прагматични приложения
В редица страни се извършват експерименти за използване на люляка като своеобразен показател за чистотата или замърсеността на околната среда. Цветовете на люляка излъчват изключително приятен, нежен аромат, напомнящ горчиви бадеми. Тази миризма успешно се използва в ставащата все по-популярна ароматотерапия. Екстрактът от тези цветове намира приложение в козметиката и фармацевтиката. Малко е известно, че от люляковата дървесина се правят хубави лули и клечки за обувки за обущарите.
Омайващият бадемоподобен аромат идва от минималното количество синилна киселина. Това е страшна отрова, от която само 0,05 грама са достатъчни, за да се отрови човек, а 0,1 г на куб. метър е смъртоносен за дишащите този въздух насекоми. Затова люляка гони молците, комарите и мухите.
Най-нови изследвания на френския учен - химик Буркело доказват, че съвсем малко количество синилна киселина се съдържа не само в цветовете, но и в листата на люляка. Това обяснява успешното използване от фитотерапевти на пресни листа от люляк за лекуване на труднозаздравяващи рани.