Конският кестен е от сем. Hippocaestanaceae. Смята се, че някои екземпляри са на възраст 2000 години. Дебелият мощен ствол, големите длановидни перести листа и конусовидните изправени гроздови съцветия са толкова характерни за това дърво, че то не може да се сгреши с друго.

Расте из влажните долове край реките, широко култивирано е в градини и паркове. Декоративно се среща на много места в Централна и Западна Европа.
Височината на дървото достига 25-30 метра, с широко гъстооблистена корона.

Листата са дланевидни, с назъбени дръжки и дълги дръжки. Цветовете са бели, събрани в изправени, дълги 15-20 см конусовидни съцветия.

Използваемата част са цветовете, кората, семената-плодове и листата. Цветовете се берат през май-април, кората през пролетта, а кестените през есента.

Печените конски кестени помагат при заболявания на вените, а сварената кора от дървото – при храносмилателни смущения. По-рано цветовете се използвали успешно при хемороиди и женски болести. Шепа цветове се размачквали и се пускали в пълната с вода вана, като се оставят да престоят една нощ.

Същата лечебна сила притежават и смлените кестени. Кестеновото брашно, разбъркано с вода, е чудесен пластир при подагра и ревматизъм. Екстрактите от конски кестени помагат при разширени или възпалени вени и нарушения в кръвообращението, но също и при навяхване, контузии и подкожни кръвоизливи.

За поддържане на кожата се правят маски с кестеново брашно.
Спиртно-воден извлек (тинктура) от растението се приготвя като 50 г цветове или наситнени плодове от кестен се накисват половин литър 150 градуса ракия или водка. От получената тинктура се пият 30-40 капки, 3-4 пъти на ден в продължение на няколко седмици. Тази тинктура може да се прилага и за външно приложение.