Пасифлора, което в превод означава "страстно цвете", е дървесна лиана с дължина до 10 м, която расте в тропическите и субтропически райони на Южна и Северна Америка. Растението е получило името си от испанските мисионери: мистерията на красивите му цветовете, появяващи се от скромните пъпки, можела да се сравни само с Христовото разпятие. Плодовете (познати под името маракуя) наподобяват голям лимон, а когато узреят са леко набръчкани. Има над 200 вида пасифлора, като най-разпространени в района на Амазонка са Пасифлора едулис и Пасифлора инкарната (Passiflora edulis и Passiflora incarnata).

Плодовете на пасифлората са обичани от всички обитатели на джунглата - и хора и животни. Няколко вида са култивирани и се отглеждат заради ядливите плодове. Жълтата им, подобна на желе вътрешност, може да се яде направо или под формата на шербети, мармалади, желета или напитки (с добавка на вода и захар). Местните жители от векове използват плодовете като сърдечен тоник и за успокояване на кашлица, а листата - заради успокоителните (седативни) и облекчаващи болката свойства. В много страни по света използването на листата за успокояване на напрегнати нерви е документирано преди повече от 200 г.

Пасифлората е "открита" от испанския лекар Монардес през 1569 г., който документирал традиционните й приложения и я пренесъл в Стария свят, където бързо станала любима успокоителна напитка (под формата на билков чай). От друга страна, испанските завоеватели в Мексико и Южна Америка узнали за употребата й от ацтеките и също допринесли за култивирането на растението в Европа. След включването й в европейската билкова медицина, пасифлората се използва като седатив, антиспазматик и нервен тоник. Запарка от листата е въведена в медицината на Северна Америка през средата на 19 в. като седатив. Използвана е и при главоболие, натъртвания и различни видове болка чрез полагане на листата външно върху засегнатото място. Също така при колики, диария, дизентерия, менструални смущения, безсъние, невралгия, очни смущения, епилепсия и конвулсии, мускулни спазми и болки.

Свойства и действия на билката
Основни: облекчава болки, намалява безпокойството, облекчава депресията, намалява възпаления, спира конвулсиите, намалява спазмите, успокоява нервите, леко седативно действие, успокоява.
Други действия: унищожава микроби, повишава либидото, увеличава количеството на урината, понижава кръвното налягане, прочиства чревните паразити.

Растителни химикали
Химическите анализи на пасифлората показват три основни групи химикали: алкалоиди, гликозиди и флавоноиди. Интересен е фактът, че когато гликозидите и флавоноидите се изпробват индивидуално, показват противоположни на описаните по-горе свойства, заради които се използва растението. Само когато двете групи химикали са съчетани, се наблюдава седативния ефект. Освен това пасифлората съдържа естествен серотонин, както и химикала малтол, който има доказан седативен ефект (и който обяснява естествените успокоителни свойства на билката). Група харман-алкалоиди са показали антиспазмотично действие и способност да понижават кръвното налягане. Флавоноидът хризин значително намалява безпокойството и тревожността.
Към основните химикали в растението спадат алкалоиди, алфа-аланин, апигенин, арибин, хризин, цитрусова киселина, кумарин, циклопасифлорни киселини А-D, циклопасифрозиди І-VІ, диетил малонат, едулан І, едулан ІІ, флавоноиди, глутамин, гинокардин, харман, хармалин, хармалол, хомоориентин, изоориентин, изоскафтозид, изовитексин, кемпферол, лотурин, луценин-2, лутенин-21 лутеолин, ориентин, пасикол, пасифлорин, пасифлорна киселина, пектин, фенолова киселина, фенилаланин, сапонарин, схафтозид, серотонин, ситостерол и стигмастерол.

Научни изследвания
Пасифлората (както и нейните харман-алкалоиди) са били обект на редица научни изследвания. След близо 100 г. проучвания седативните, антиспазмени и аналгетични свойства на тази тропическа билка са категорично признати от науката. Аналгетичните свойства за първи път са клинично доказани през 1897 г., а седативните - през 1904 г. Антиспазмените, противостраховите и понижаващите кръвното налягане ефекти са установени клинично в 1980 г. В изследвания с животни, екстракт от плодовете оказва противовъзпалителен и успокоителен ефект, а екстракт от листата - диуретичен.

Приложения в народната медицина
В народната медицина пасифлората се използва като афродизиак, и наскоро проведени опити с мишки потвърдиха това нейно свойство. В друго изследване през 2003 г. беше установено, че екстракт от листата подобрява общото състояние на половите функции, увеличава количеството сперма и оплождащия потенциал. Научно потвърдена е и ползата при кашлица: екстрактът от листата на билката е сравним с кодеина в качеството си да потиска кашлицата.

Днес лечители и хербалисти от цял свят прилагат пасифлора заради седативния, невроуспокояващ, антиспазмен и аналгетичен ефект. В САЩ най-широко се прилага вида Пасифлора инкарната за лекуване на безсъние, мускулни спазми, хистерия, невралгия, менструални болки, пременструален синдром, и като болкоуспокояващо средство за различни състояния. В Европа се прилага при нервни разстройства, безсъние, спазми, невралгия, алкохолизъм, хиперактивност при деца, ускорен пулс, главоболия и др. Службата за храни и лекарства на САЩ определя листата на пасифлора като "по принцип безопасна билка". Те са обект на различни европейски монографии с медицински растения и се смятат за безопасни дори за деца и бебета.

Бразилия: при алкохолизъм, безпокойство, артрит, астма, бронхит, запек, конвулсии, кашлица, делириум, депресия, диария, грип, подагра, главоболие, хемороиди, хиперактивност, високо кръвно, хистерия, безсъние, раздразнителност, менопауза, нервни болки или смущения, ревматизъм, стрес, язва, коклюш, глисти, като пикочогонно, противовъзпалително, антиспазмено средство, болкоуспокояващо, сърдечен тоник и седатив.

Англия: при безпокойство, очни проблеми, главоболие, високо кръвно, хистерия, безсъние, мускулни проблеми, нервни болки и слабост, болки, притесненост, спазми, като релаксант и успокоително.

Европа: при тревожност, безпокойство, астма, безсъние, раздразнимост, менопауза, менструални смущения, нервност, болки, сърцебиене, стрес.

Перу: при епилепсия, сърдечни проблеми, високо кръвно, мускулни спазми, безсъние, нервност, тетанус, като афродизиак и седатив.
Южна Америка: при изгаряния, колики, депресия, диария, епилепсия, главоболия, хемороиди, хиперактивност, високо кръвно, хистерия, безсъние, възпаления, менопауза, нервни болки, нервност, неврози, припадъци, кожни проблеми, спазми, глисти, като афродизиак, диуретик и седатив.

Турция: при епилепсия, безсъние, неврози, невралгия, спазми, като седатив.

САЩ: при тревожност, безпокойство, астма, изгаряния, депресия, диария, главоболия, безсъние, раздразнимост, менопауза, менструални смущения, херпес зостер, спазми, нервни оплаквания, невралгия, като афродизиак, болкоуспокояващо и успокоително.