Обикновеният хрян (селският или градински) е многогодишно издръжливо на студ растение, което добре зимува на открито в почвата и понася дори суровите безснежни зими. Хрянът има мощно месесто коренище, страничните корени на което силно се разклоняват и израстват на дълбочина до 2 и повече метра. Централният корен е дебел, покрит с израстъци, наподобяващи брадавици, от които като правило израстват коренчета и филизи. Стъблото е право, клонесто. Листата около корена са много големи, с продълговато-овална форма.
Цветовете са бели, събрани са в дълго гроздовидно съцветие. Хрянът цъфти през май-юни. Плодът-шушулка е с продълговато-овална форма. Семената обикновено не дозряват и са непригодни за размножение. Затова хрянът не се размножава чрез семена. За тази цел се използват калемите от страничните корени.

Родината на хряна е Югоизточна Европа, откъдето той се е разпространил из цяла Европа. Хрянът се среща в див вид в европейската част на Русия, в Кавказ, в Сибир и в Далечния изток. Расте предимно на влажни места в долчинките и по бреговете на реките. Сравнително неотдавна хрянът е определен като култура и сега се отглежда повсеместно като хранително, лекарствено и декоративно растение.

В миналото хората са поставяли листа от пресен хрян върху абсцеси за бързо оздравяване. При оттоци на шийните жлези са правели компреси с хрян и ряпа, взети в равни количества и настъргани на ренде. При главоболие и отравяне са мирисали настърган хрян. Той е бил смятан за едно от най-добрите противоскорбутни средства: сварявали са настъргания хрян в квас от захарно цвекло и са правили гаргара в устата по 4 пъти на ден.

Корените на хряна съдържат синапено масло, захар, аскорбинова киселина, богати са на минералните соли на калия, натрия, сярата, калция, фосфора, магнезия, хлора, желязото, медта и органичните съединения. Аскорбиновата киселина се съдържа в листата на хряна 3 пъти повече, отколкото в корените.

Съдържащите се в хряна летливи вещества – фитонциди, способни да убиват болестотворните микроби, дават на хряна бактерицидни свойства. Прясно изстисканият сок, кашицата от корените на хряна и водните запарки се прилагат като антимикробно средство, за гаргара при възпаление на устната кухина и глътката.

За приготвяне на водна запарка се взема 1 супена лъжица настърган корен, залива се с кана кипяща вода, запарва се тридесет минути в затворен съд и се прецежда. Същата запарка се приема за повишаване на апетита по 1 супена лъжица 30 минути преди ядене.

В сока на пресните корени на хряна се съдържа лизоцим – вещество с антибиотично действие. Това е естествен антибиотик, затова хрянът прекрасно действа при лечението на болести с инфекциозен произход. Добрите бактерицидни свойства на хряна позволяват да се приема при лечението на възпалителните процеси в гърлото, ушите, за зарастване на стари гнойни рани и язви. Сокът от хрян се капва в ушите при загнояване.

Сокът, извлечен от цялото растение, се препоръчва да се приема сутрин и вечер при наличие на камъни в бъбреците и в пикочния мехур. При заболяване на черния дроб се приема сок от корен на хрян с мед или захар. Хрянът се използва и като ефективно козметично средство за премахване на лунички и тъмни пигментни петна по кожата. Проблемните зони се натриват със сок от хрян, разреден с вода.

При преохлаждане на организма, за да се избегнат простудните заболявания, се препоръчва да се притисне настърган хрян към стъпалата и коленете. А при напрежение, умствен и физически труд хрянът може да се използва като общоукрепващо средство.

Настърганият корен от хрян, сварен с бира и хвойнови ягоди, се употребява при водянка. Сокът, смесен с денатуриран спирт, се приема за разтриване при ревматизъм, при тъпа болка в ставите и костите. С обгорен хрян лекуват язви, а също и гнойни, дълго незарастващи рани.

Кашицата, която се получава след настъргването на корените, се смесва със захарта и меда и се употребява вътрешно при инфекциозни заболявания на бъбреците и пикочния мехур . Хрянът с добър успех се използва за лечение на стомашно-чревните заболявания. Настърганият корен, сокът и водните разтвори усилват секрецията на стомаха. Затова в народната медицина хрянът активно се прилага при лечението на гастрит с понижена киселинност на стомашния сок.

Между другото едно време често са употребявали хряна при различни неприятни усещания в стомашната област, заедно с киселия квас. Хрянът е противопоказен при възпалителните заболявания на стомашно-чревния тракт, черния дроб и бъбреците.

Настърганият хрян се прилага външно като обезболяващо средство за компреси при главоболие или зъбобол, болки в гърдите и в ставите, при радикулити и астма. Кашицата от настърганите корени по силата на действие не отстъпва на синапа. Затова настърганият хрян може да бъде използван като синапена лапа. Питката, получена от кашицата на настъргания хрян, се налага върху ставите, гърдите, кръста. Подобно на синапена лапа, тя оказва силно сгряващо действие. Наистина, такива „питки” не трябва да се държат върху гола кожа повече от 10 минути, тъй като могат да предизвикат раздразнение, а понякога и изгаряне на кожата. С кашица от хрян, в смес с настъргана ябълка в съотношение 1:1, се налагат кръстът и ставите на ръцете и краката, за да намалее болката.

Нашите прадеди отдавна са прилагали хряна за лечение на сърдечно-съдови заболявания – стенокардия и исхемия. За тази цел са настъргвали пресен хрян, смесвали са 1 чаена лъжичка от получената кашица със същото количество мед, така че цялото количество на меда и кашицата от хрян да не превишава 1 супена лъжица, и са изяждали на гладно тази смес един час преди закуска.

Тази стара рецепта смело може да се използва и сега. Само трябва да се отчете, че в такъв вид хрянът не бива да се употребява повече от 30 дни поред. При неприятни усещания трябва да се намали дозата на хряна, а после постепенно да се доведе до 1 чаена лъжичка. При необходимост лечението може да бъде възобновено, но не по-рано от 2 месеца. По време на лечението не трябва да се пуши, да не се употребява алкохол и да няма пренапрягане. В течение на 3 години се препоръчва да се провеждат 5-6-месечни курсове за лечение с хрян.

От хрян може да се приготви прекрасно очистващо средство, което изкарва от организма слузта, като не поврежда и не раздразва слизестата ципа. За тази цел трябва да се смесят 150 г кашица от настърган хрян и сокът от 2-3 лимона. Тази смес трябва да се приема по половин чаена лъжичка 2 пъти дневно – сутрин на гладно и преди обед. Полученото билково лекарство не трябва да се държи повече от седмица в хладилника. В началото на приема това средство предизвиква сълзливост, неприятни усещания в главата, но на това не трябва да се отделя голямо внимание, а да се продължава лечението. Ако неприятните усещания изчезнат, значи организмът в пълна степен се е освободил от слузта. След това се препоръчва в течение на няколко дни да се пие пресен сок от моркови преди хранене. Той ще помогне да се изведе от организма разтворилата се благодарение на хряна слуз и да се укрепи слизестата обвивка на целия организъм.

Изсушените корени на хряна може да се стрият до прахообразно състояние и прахът да се пази в плътно закрит съд. При необходимост от него може да се сготви кашичка, като се разрежда до нужната консистенция. Получената кашеобразна маса се използва за компреси при подагра, радикулити, възпаление на мускулите. Прашецът от сухите корени не губи своите лечебни свойства в течение на 2-3 години.