Теснолистият живовляк (Plantago lanceolаta) е известен още като дълголистен, ланцетолистен или остролистен живовляк. Той е многогодишно тревисто растение. Коренището му е късо и вертикално. Стъблото е високо от 10 до 30 сантиметра. Листата са с къси дръжки, разположени в приосновна розетка, със силно изпъкнали жилки. Цветовете са събрани в цилиндричен клас на върха.

Разпространено е в цялата страна до 2000 м надморска височина. Расте из ливади и пасища, по сухи тревисти и песъчливи места край пътища и огради.

Периодът на събиране е от средата на пролетта до края на лятото по време на цъфтеж, когато листата са напълно развити. Брането трябва да се извършва задължително в сухо време, след вдигането на росата. Листата се отрязват с нож и се поставят не на гъсто в кошници или касети. Не трябва да се притискат, защото е възможно да почернеят. Суши се на сянка в проветриви помещения. За да се осигури нормалното размножаване на вида, растението не трябва да се изскубва, нито да се изрязва цялата розетка в основата.

За лечение се употребяват листата, събрани по време на цъфтеж. Те нямат миризма, а вкусът е слизест, слабо горчив. Съдържанието на билката е от слузни вещества, които са съставени от неутрални полизахариди, гликозида аукубин, ензими, витамин А, С и К, лимонена киселина, танини, стероидни сапонини, флавоноиди и каротини. Има противовъзпалително, обезболяващо и секретолитично действие. Установено е и противомикробно, противовирусно и слабително действие. Използва се при възпаление на горните дихателни пътища, фарингити, ларингити, остър и хроничен бронхит, пневмония, язва на стомаха и дванадесетопръстника, колит, заболявания на жлъчните пътища, цистити с хематурия и др.

Прилага се за лечение на рани и други кожни заболявания. Използва под формата на запарка, която след изстиване се изпива на глътки за 1 час. Тя се приготвя по следния начин: 1 с.л. от сухата билка се запарва в 250 мл вода.

Широколистният живовляк (Plantago major) е известен още като голям живовляк, бръци, едролистен живовляк, жиловник, жиловляк, петрожилка. Той е многогодишно тревисто растение с късо коренище и безлистно цветоносно стъбло. Листата са разположени в приосновна розетка и имат дълги дръжки. Формата им е яйцевидна до елептична. По повърхността имат силно изпъкнали жилки. Цветоносният стрък е цилиндричен, а цветовете са събрани на върха като клас.

Расте по влажни места край пътища из цялата страна до 1500 метра надморска височина. Листата се събират само, когато са напълно развити през лятото по време на цъфтеж. Брането и сушенето е като при теснолистния живовляк.

Използва се за лечение на различни заболявания – възпалителни процеси на горните дихателни пътища, характеризиращи се с жилав, оскъден секрет (хроничен бронхит), проблеми с храносмилателния канал (гастрити, язви, колити).

В българската народна медицина се прилагат счукани свежи листа от живовляк при ухапване от насекоми, циреи, повърхностни гнойни рани, за жабурене на устата при възпаление, при екзема, за компреси при възпаление на очите.