Ароматната кализия е популярно, стайно декоративно саксиено цвете. За съжаление малко хора знаят, че освен декоративната му стойност в стъблото и листата на растението се крият невероятни свойства - да лекува редица заболявания, които съвременната фармацевтична, медицинската наука и практика понякога се оказват безсилни да преборят. Да възвърнат здравето, радостта и усмивката на страдащите!…

В българската народна медицина и фитотерапия кализията не е позната. За това цвете, за болестите, които лекува, за начините на приготвяне на лечебните масла и мехлеми, на настойките, запарките и отварите при домашни условия с лично отгледаните в жилището ми кализии искам да разкажа. Ще се радвам, ако кализията влезе във всеки дом не само да го краси, а когато стане нужда, да бъде първият домашен доктор в семейството.

Ароматната кализия е многогодишно цвете. Принадлежи към семейство Commelinaceae. За негова родина се смята Мексико. В природни условия расте и в тропичните и субтропичните области на Централна Америка, Антилските острови и Югоизточна Азия. Тя е непретенциозно, топлолюбиво, водолюбиво и слънцелюбиво цвете. Стъблото й е изправено, облистено, крехко. На височина при домашни условия стига до 80 см, а в природата – над 150 см. Листата й са продълговати, с дължина 20-30 см и ширина 4-6 см. По външен вид приличат на малка царевица. Те са плътни, сочни, жълто-зелени, покрити с лъскав восъчен налеп. От изправеното стъбло на цветето израстват ластуни. Те са многоколенни, достигат обща дължина над 100 см и са покрити с недоразвити листа. На края завършват с облистена розетка - метличка. Когато ластунът полегне върху почва (както при ягодите), розетката се самовкоренява и дава началото на ново растение. Това е естественият начин на размножение в природата. При домашни условия кализията се размножава основно чрез вкореняване на резници във вода.

Макар и рядко, кализията цъфти с дребни под 1 см цветчета, събрани в метловидно съцветие. Те излъчват силен, нежен приятен аромат, наподобяващ момината сълза.

За лечебни цели се използва предимно сокът от надземната част на цветето – стъблото, ластуните и листата, но най-често ластуните.

В резултат на многобройни изследвания в Америка и Канада, а също в Иркутския медицински институт и Държавния университет в Санкт Петербург било доказано, че сокът на ароматната кализия притежава способността да лекува много болести. Това му свойство се основава на наличието на биологично активни вещества от групата на флавоноидите и фитостероидите, на широката гама от витамини и микроелементи.

Технологията за приготвянето на споменатите лечебни средства не изисква специална апаратура и приспособления. Необходимо е само желание, старание и спазване указанията на съответната лечебна рецепта.

Лечебни масла. Използват се при лечение на кожни заболявания, артрити, артрози, масажи и разтривки.

Пресните листа, стъбла и ластуни се нарязват на ситно. Поставят се в подходящ емайлиран, стъклен или порцеланов съд. С помощта на дървена лъжица се смачкват, за да се получи кашица. Тя се пресова през марля, за да се отдели сокът. Към него се прибавя маслиново или слънчогледово олио, разбърква се до хомогенизиране и престоява 3 седмици. Слага се в тъмно шишенце и се държи на прохладно място.

Свежо набрани ластуни се нарязват на ситно, слагат се в чист емайлиран съд, заливат се с маслинено или слънчогледово олио, поставят се в предварително загрята на 40 градуса фурна и се задушават 8 часа. След това се прецежда през марля, налива се в тъмно шишенце и се съхранява на подходящо място.
Мехлем. Използва се за лечение на натъртвания, измръзвания, трофическа язва, артрити, артрози, различни кожни заболявания, за разтривки при простудни заболявания.

Свежо набраните листа, стъбла и ластуни се нарязват на ситно. Смачкват се на кашица и към нея се прибавя детски крем, вазелин, олио или чиста прясна свинска мас в съотношение 2:3. Двата компонента се разбъркват заедно и стриват до пълно хомогенизиране. Полученият мехлем се поставя в тъмна кутийка и се съхранява на прохладно място.

От свежи листа и стъбла се изстисква сок и се смесва с детски крем, вазелин или свинска мас в съотношение 1:3. Разбърква се и се съхранява на прохладно място.

Приготвяне на спиртни настойки. Те са най-често употребяваното лекарствено средство. Технологията на приготвянето им принципно е една и съща. В зависимост от болестта променливи величини са количеството и концентрацията на спирта, количеството на кализията и режимът на лечението.

Спиртна настойка за профилактична употреба. Вземат се 12 междуколенни възела на ластун, нарязват се на ситно, поставят се в еднолитрова стъклена бутилка. Заливат се със 750 мл 40%-ов спирт. Бутилката се запушва и стои 14 дни на стайна температура. След това се прецежда и се съхранява в тъмна бутилка на прохладно място. Взема се по 1 ч.л. два пъти дневно 40 мин. преди ядене.

Отвари. Отварите на кализията се използват за лечение на повечето болести. За разлика от запарките тук се избягва продължителната термична обработка. Освен това при отварите се използват всички зелени части на растението: стъбла, ластуни, листа.

Отвара за лечение на запек. Две междувъзлия на ластун или два по-малки листа на кализия се нарязват ситно и се поставят в чист емайлиран съд. Заливат се с половин литър студена вода и се загряват до кипване, без да кипи. Снема се от огъня и се оставя в покой в продължение на 7 часа. Получената отвара се прецежда в тъмна стъклена бутилка и се съхранява на прохладно място. Употребява се по 1 с.л. 3 пъти дневно 40 мин. преди ядене.