Олеандърът (Nerium indicum Mill., Nerium odoratum Lam., Nerium odorum Sol., Nerium verecundum Salisb) вирее в Хималаите – от Непал на запад до Кашмир на височина 1950 м. Расте в диво състояние в много щатове на Индия. В щата Индиана в Америка се отглежда като градинско растение. Това е голям вечнозелен храст с млечен сок. Листата са разположени в кръг – най-често са по 3, понякога – по 2. Формата им е издължена - достига до 20–25 см. Цветята са ароматни - бели, розови или червени. Често са разположени в съцветия. Понякога растението може да достигне размерите на дърво. Корените, кората и семената съдържат кардио – активни глюкозиди. Кората съдържа скополетин и скополин. В алкохолния екстракт на кората от корените се съдържат алфа-амирин, бета – ситостерол. Етеричната фракция показва наличието на камферол, а хлорофорната – одорозид.

Токсичност: Тестове, проведени при плъхове и зайци и тестове за токсичност при плъхове N.indicum не показват макроскопични или микроскопични промени в различните органи.

Показания: Глюкозидите, които се съдържат в растението имат паралитично действие върху сърцето (като дигиталин) и стимулиращо действие върху гръбначния мозък (като стрихнина).

Опасни части от растението: Олеандърът е токсичен. До натравяне се стига като се консумират листата - в прясно състояние или изсушени. Растението не е вкусно, но може да бъде погълнато от гладни животни. Съобщава се, че изсушените или увехналите листа са по-приятни на вкус от пресните, но пак са токсични. В доклад се съобщава, че около 30–40 листа могат да предизвикат смърт при конете. При други случаи се наблюдават смущения в стомашно – чревния тракт: повръщане, диария (може да е придружена от кръв) и болки в стомаха. Може да се забави или да се ускори сърдечната дейност. Не е изключено да се стигне до треперене и колапс, последвани от кома и смърт след няколко часа.

Първа помощ: Ако забележите, че животните ядат олеандър, свържете се с ветеринар незабавно. Токсинът действа бързо и е опасен дори и в малки дози. Могат да бъдат предприети спешни мерки, за да се спре вредното му действие. Въпреки тях обаче, животното може да умре. Колкото по-скоро започне лечението, толкова по-добра е прогнозата за благоприятен изход.
Никога не поставяйте растението на места, където животните могат да имат достъп до него!