Тръгването на училище, новите съседи, запознанствата с връстници на семейни сбирки - стремежът на децата за принадлежност и да са "като другите" е особено силен. Ако на всичкото отгоре имат и алергия, нещата се усложняват. Болестта може да ги накара да се чувстват различни и изолирани. Малчуганите искат да имат приятелчета повече от всичко на света. За тях е цяла катастрофа, ако не се чувстват част от "стадото".

Проучване на Асоциацията за псориазис във Великобритания сред пациенти показа, че когато са били деца, 43% от тях са почувствали обида или самотност. 3/4 казват, че другите смятали болестта им за заразна, а 75% си мечтаели да плуват.

Симптоми като кихане, течащ нос, хриптене и сърбежи нарушават вниманието и понижават настроението, малките стават раздразнителни. Ако сенната хрема им пречи да излязат навън или другарчетата не искат да ги хванат за ръка заради екземата, лесно може да станат срамежливи и затворени в себе си.
През първите години от живота, самочувствието се основава главно на това как биват възприемани и как важните в живота им възрастни се грижат за тях. Често пъти с изненада откриваме, че именно деца, принудени да се справят с някакъв вид трудности, примерно алергия, умеят да се справят с конфликти и трудни ситуации. Примерно, дете с анафилаксия* отрано ще може да обясни - вежливо, но категорично - на майката на приятелчето, че не може да обядва с тях, защото ще получи остра реакция. Правилното възпитание ги прави дори по-гъвкави и повишава самочувствието им; същото важи и по-късно в живота, когато ще се сблъскват с друг вид предизвикателства.

Как да помогнем на децата да изградят добро самочувствие?

Не ги гледайте в позлатени клетки!
Разбираемо е да искате да предпазите рожбата си от всичко, но изкуственият свят не е решение на проблема. Колкото е важно детето да чувства подкрепата ви, също толкова важно е и да не го възпирате от трудни ситуации. Да се научи да обясни за екземата си на любопитния непознат е по-добре, отколкото вие да обяснявате вместо него. Гледайте напред във времето, когато детето ви ще бъде самостоятелно.

Научете ги да вземат решения и да разпознават доброто от грешното решение. Примерно, ако ги почерпят с нещо в училище или на гости, да преценят дали се излагат на опасност. Когато оставите проблема да стане "техен", те ще добият увереност в себе си.
Търсете алтернативи
Ако детето ви не може да вземе участие в групово мероприятие, поканете деца в къщи.

Напомняйте им, че не са сами.
Обяснете им, че и други деца имат подобни проблеми. Някои дори по-неприятни, като диабет. Цялостният поглед помага по-лесно да се приемат нещата.

Запознайте се с учителя
Не само защото трябва да следи за евентуални лекарства и рискови ситуации, но и за да обясни на другите ученици за положението. Преди да се срещнете с учителя, си подгответе списък с нещата, които трябва да обсъдите. Примерно, че прахът от тебешира и сапунът за миене на ръце засилва алергията.

Прости отговори
Съучениците може да смятат, че екземата е заразна. Ако се присмиват или дразнят вашето дете, често пъти най-добрият начин е да спре нападките им чрез съгласие. Примерно, на забележката "твоята кожа е като намачкана", отговорът може да е: "Да, така е. Това е екзема, тя не е заразна и много хора я имат".
Добрите качества

Окуражавайте ги да оценяват добрите си качества. Така ще имат вътрешна сила да се справят с трудните ситуации, примерно когато се почувстват обидени. Помогнете им да се преборят с негативните мисли. Нека си кажат: "Чие мнение е по-важно - на този, който ме дразни или моето?". Да покажат, че са разстроени и да се разплачат, понякога влошава нещата. Научете ги да игнорират неприятните забележки и да не показват емоции. На някои деца се отразява добре, когато се научат да си представят как лошите думи "отскачат" обратно от тях, все едно са защитени с невидима броня.

Приемете фактите
Ако някой изкаже мнение относно алергията, съгласието с фактите често пъти е най-добрата тактика. Примерно, на забележката "ти постоянно се задъхваш", детето може да отговори: "да, така е. Много се задъхвам". Така то ще преодолее желанието да се опитва да скрие затрудненото си дишане. Все едно казва: "да, това е част от мен ... е, и?". И скоро ще се изпълни със самочувствие.


* Алергична реакция от бърз тип. Осъществява се от IgE антитела. Развива се при атопична бронхиална астма, алергичен ринит, някои лекарствени и хранителни алергии, алергия към жилещи насекоми и при анафилактичния шок. Проявява се с локално зачервяване, сърбеж по кожата, образуване на оток, оток на ларинкса, спазъм на гладката мускулатура, шок