Колко „струва” здравето ни и пак неуредиците в болниците ни, забелязани първо от чужбина

Защо е толкова мъчно да се избере директор на една болница у нас?

Радио „Дойче веле” коментира състоянието на болница „Пирогов” и го определя като в прединфарктна криза.

Всъщност българската редакция на „Дойче веле” се позовава на публикация в чуждестранния за нас, немски вестник, „Берлинер цайтунг”. Там се коментира лошото състояние на болница „Пирогов”, която е най-голямата болница в България и е клиника с дългогодишна традиция. Работи денонощно, което се поддържа от 2.400 души медицински персонал.

Под лошото състояние на болничното заведение разбирайте хигиена, „окачена на табелка” или наистина, липса на легла, на апаратура по залите, да не отваряме темата за консумативите.

Тук идват болни, пострадали и всякакви критични случаи на хора от злополуки. Работата очевидно по традиция в това, пък и в другите ни български болнични заведения е напрегната и доста интензивна. Няма място изобщо за въпрос „защо” след тези обяснения. 

Ами спасяват се човшки животи, деца, майки, бащи, хора...Чуждестранните медии недоумяват как няма кой да защитава здравето на тази малка държава България и кое пречи на доброто управление на дадено такова болнично заведение в нея.

Добре е, може би, че в чужбина и в Европейския съюз не знаят още колко такива „страдащи” болници има, дето агонизират, неспособни да помогнат или поемат пациентите си. И няма ли някой да направи нещо тези неразбории да се придвижат към по – добро в името на здравето на гражданите на Република България.

Дали е толкова важно, как недостатъчният брой линейки, се „борят” с дупките по пътищата за да докарат нуждаещ се от помощ човек, до някоя болница като „Пирогов”.

След всичко това е почти безмислено да се търси отговор, защо български медици търсят работа в чужбина, на по-млада или на по-преклона възраст като понякога рискуват собствения си живот и здраве.

А специалистите в българските болници са достатъчно и професионалисти, за съжаление и извън тях, и извън страната.

Това, както и всичко посочено по-горе не помага никак на пациента с болка, кървене или безпомощност да се възстанови. Всеки страдащ добрал се до вратите на болницата, смята че болката му ще бъде излекувана скоро. Да, но не е съвсем така. Защото някои манипулации, операции и необходими материали, струват скъпо за „стандарта” на пострадалия гражданин. В този случай, никой психолог, не може да Ви успокои, даже и в шокова зала. Народът е казал: „Да не ти идва до главата”.

Какво остава, оплаквате се пред камерите на телевизията, че не влизате в никоя категория за подпомагане, кредит и т.н.

Иначе и със здраве и без живот (при смърт), пари се правят. Защо ги няма когато са нужни, за да има живот и здраве? Нека всеки сам помисли и направи нещо за това. За Вас, за нас,  други няма.