Панкреасът е издължен орган, разположен в близост до началото на тънките черва. В панкреасът или задстоманата жлеза се съдържат два ясно разграничими типа тъкани.

Като цяло анатомията и структурата на панкреасната екзокринна тъкан и канали са свързани с храносмилателния тракт. По-голямата част от панкреаса представлява тъкан с външна секреция (екзокринна тъкан), която произвежда ензими необходими за правилното смилане на храната в тънките черва. Тази екзокринна тъкан е свързана с система от каналчета чрез които произвеждат алкален секрет, който съдържа храносмилателните ензими.

Ендокринната част на панкреаса представляват клетките, които синтезират и секретират хормоните. Всред екзокринната тъкан са пръснати няколко стотици хиляди струпвания от ендокринни клетки, които произвеждат хормона инсулин и глюкагон, заедно с още няколко други хормона. Ендокринната част на панкреаса представена от струпвания от клетки, които се наричат Лангерхансови острови. Всеки човек има поне един милион такива острови като по-светла област от клетки всред тъмната ексокринна материа.

В Лангерхансови острови. се помещават три основни типа клетки, всеки от които синтезира различен ендокринен хормон.

• Алфа клетки (A cells) – секретират хормона глюкагон.

• Бета клетки (B cells), най-разпространени – секретират инсулин.

• Делта клетки (D cells) секретират хормона соматостатин, който се синтезира също така и от определен брой други ендокринни клетки в тялото ни.

Различните типове клетки в Лангерхансови острови не са разпределени последователно. Бета клетките заемат централната част и са заобиколени от „пръстен” от Алфа и Делта клетки. В тези клетки се синтезират и някои други не толкова важни хормони.

Клетките на Лангерхансови острови са добре кръвоснабдени и дейността им да секретират инсулин и глюкагон се контролира от нервни сигнали на симпатиковия и парасимпатиковия дял.

Инсулинът и глюкагонът са жизненонеобходими за поддържане хомеостазата на глюкоза. Те също така непрекъснато регулират концентрацията на глюкоза в кръвта.

По своята структура инсулинът е доста малък протеин с молекулна маса 6000 Da. Съставен е от две свързани помежду си вериги, които имат изключително консерчативна структура. Това позволява на практика инсулинозависимите болни да се лекуват с инсулин получен от други бозайници.

От медицинска гледна точка, инсулинът в частност е изключително важен – недостигът на инсулин или дефицит на инсулиновия отговор води до заболяването диабет първи тип (diabetes mellitus).

Други хормони в панкреаса

- Соматостатин

- Панкреасни полипептиди

Соматостатинът е задържащ хормон. Функцията му е да потиска секрецията на соматотропния хормон от предния дял на хипофизата. По структура е невроптид. Функциално той е антагонист на соматолиберина - освобождаващият хормон на соматотропина. Характеризира се като подтискащ хормон.

Чрез своята активност Соматостатинът:

• Спира освобождаването на растежния хормон (GH), поради което действа като антагонист на освобождаващия растежния хормон (GHRH);

• Спира освобождаването на тироидстимулиращия хормон (TSH);

• Подтиска освобождаването на стомашночревните хормони:

       o Гастрин;

       o Холецистокинин (CCK);

       o Секретин;

       o Мотилин;

       o Активен пептид в лумена на тънките черва (VIP);

       o Стомашен инхибиращ пептид (GIP);

       o Чревен глюкагон (GIP).

• Намалява степента на изпразване на стомаха и свиването на гладката мускулатура, както и на притока на кръв в червата.

• Блокира освобождаването на хормоните на панкреаса:

       o Спира отделянето на инсулин;

       o Спира отделянето на глюкагон

• Блокира екзокринната секреция на панкреаса.

www.doctorbg.com