Кръвни групи при човек


Ландщайнер открива основните кръвни групи при човека в началото на миналия век (1901 г).

Неговото откритие направи възможно преливането на кръв между отделни индивиди. Откритието му е съществено и първо доказателство за съществуването на груповоспецифични антигени (алоантигени) в човешките клетки.

Установени са повече от 70 антигена в мембраната на човешките еритроцити, обединени в 14 антигенни системи.

Основни за всеки човек са AB0 и Rh системите, тъй като е от съществено значение да се знае кръвногруповата принадлежност на даден индивид по отношение наличието или отсъствието на антигени от тези системи. Това се определя от обстоятелството, че в плазмата могат да се намерят съответни антитела срещу тях, които имат достатъчно висока концентрация (титър) за предизвикване на аглутинация на еритроцитите при преливане на групово несъвместима кръв.

Поради това антигените в еритроцитите се наричат аглутиногени, а антителата в плазмата - аглутинини.

Система AB0

Според наличието или липсата в мембраната на еритроцитите на двата атигена на системата, съответно - А и В, хората се подразделя в 4 основни кръвни групи:

- Група А
- Група В
- Група АВ
- Група 0.

Специфичните за тях антитела – аглутинини в кръвната плазма са:

- Аглутинин а (анти-А)
- Аглутинин ß (анти-В)

Възможните комбинации на антиген - аглутиноген в еритроцитите и антитяло - аглутинини в плазмата при кръвните групи от системата АВ0 са следните:

Кръвна група      В еритроцитна мембрана      В кръвна плазмата

        А (ß)                            антиген А                            антитяло ß

        В (а)                            антиген В                            антитяло а

      АВ (0)                            антиген А и В             няма антитяло а и ß

        0 (а, ß)               няма антиген А и В                       антитяло а и ß


Антигените А и В са определени генетично и се унаследяват по строго определен начин. Освен в еритроцитите те се срещат и в клетките на други видове тъкани.
Антиген А не е хомогенен - среща се в няколко варианта, от които по-важно значение при кръвопреливане имат вариантите А1 и А2. Затова в практиката се налага и тяхното определяне, въз основа на което кръвните групи на АВ0 системата стават шест: А1, А2, В, А1В, А2В и 0.

Кръвните групи от АВ0-системата са разпределени неравномерно в човешката популация. Най-често срещана е група А - 44.1% (и по-специално А1 - над 80% от нея), следвана от група 0 - 32.1%, група В - 15.4% и най-малко хора имат група АВ - 8.1%.

Определянето на кръвната група по отношение на АВ0-системата, заедно с тази на Rh-системата има съществено значение в случаите на кръвопреливане. Затова е важно да се определи, кръвногруповата принаглежност, както на кръвта на дарителя (донора), така и на кръвта на приемателя (реципиента).
Желателно е във всички възможни случаи да се прелива кръв от същата кръвна група, каквато има реципиента. Понякога на реципиента може да се прелее и кръв от друга кръвна група, при условие че антигените в тази кръв не аглутинират с антителата в кръвната плазма на реципиента.

Освен едногрупово преливане, което трябва да се прави при всички възможни случаи, понякога може да се прелее кръв и от друга кръвна група, при условие че еритроцитите в нея не се аглутинират от аглутинини в плазмата на приемателя.

Човек с група 0 (а, ß) е универсален дарител, тъй като в еритроцитите му липсват аглутиногените А и В. Обратно, човек с група АВ е универсални приемател, защото в плазмата му няма аглутинини а и ß.

Практикува се преливане на кръв от друга кръвна група в количество до 300 ml и при това с нисък титър. По този начин се избягва достигане на висока концентрация на аглутинините, тъй като те се разреждат от плазмата на приемателя, с което се предотвратява получаване на аглутинация на еритроцитите на приемателя.
 
Риск за аглутиниране еритроцитите на приемателя съществува при по-масивни кръвопреливания на кръв от друга кръвна група, където разреждането на вкарваните в кръвта аглутинини е недостатъчно и може да се получи аглутинация на еритроцитите на приемателя. Когато е прелята групово несъвместима кръв след аглутинацията на еритроцитите се получава хемолиза и се освобождава хемоглобин. Той се филтрира в голямо количество през бъбречните гломерули, а това крие сериозна опасност за спиране на бъбречната функция и поставя в опасност живота на болния.


Система Rh

Резус-фактор (Rh-фактор) е втората много важна система от антигени в еритроцитната мембрана. В нея се съдържат множество антигени, от които най-важно значение за получаване на аглутинация при кръвопреливане има антиген D. Антиген D (или сходен на него) се среща в еритроцитите при 85% от хората. Това са хора с положителен резус-фактор (Rh(+)). Останалия процент хора спадат в групата, в която резус-факторът е отрицателен (Rh(-)).


При Rh-системата не се срещат естествени анти-Rh (анти D)-антитела (аглутинини) в плазмата на човек с Rh(-) група. Такива се образуват, в случай на преливане на Rh(+) кръв или когато Rh(+) еритроцити от плода навлязат в циркулацията на Rh(-) майка (наблюдавано в около 10% от бременните). Аглутинация и хемолиза на Rh(+) еритроцити у плода може да се получи, в случай че преминат анти-Rh антитела от имунизираната майка през плацентата.

Тази хемолиза е различна по степен и се проявява главно под формата на т.нар. хемолитична жълтеница у новороденото (фетална еритробластоза). Риск от подобно усложнение се счита за минимален при първа такава Rh-несъвместима бременност. Рискът е минимален, тъй като е установено, че навлизане на еритроцити от плода в майчината циркулация може да има предимно по време на раждането, когато е възможно разкъсване на съдовете на плацентата. Това означава, че в Rh(-) майка се образуват анти-Rh-антитела, които при втора бременност с Rh(+) плод са в състояние да причинят хемолиза на неговите еритроцити.

Понастоящем се практикува инжектиране на на Rh(-) майка с висока доза анти Rh серум веднага след раждането, ако плодът е бил Rh(+). Така опасността от усложнения, дължащи се на Rh-несъвместимост, се свежда до минимум. Този серум неутрализира постъпилите при раждането Rh(+) еритроцити от плода и предотвратява имунизирането на майката.

Освен определянето на груповата принадлежност от АВО системата, задължително условие при кръвопреливане също е и определянето на Rh-фактора.

Той е от съществено значение при трансплантирането на тъкани и органи, което намира все по-широко приложение в медицината. В тези случаи от значение е съвпадението, както на антигенните системи на еритроцитите, така и на редица антигени в други клетки на кръвта и тъканите на дарителя и приемателя.

При несъвпадение в някои от тях се получава имунна реакция, при която обикновено присадения орган или тъкан биват ''отхвърлени'' от организма на човека реципиент.


www.doctorbg.com