Все по-голям брой психолози и генетици се опиват да отговорят на въпроса дали дали човек се ражда с определена сексуалната ориентация или това е личен избор.
Можем ли да определим дали някой е гей само по начина, по който тя или той вървят?
Дейвид Силва от Северозападния университет изследвал начина, по който хората се движат и правил видео запис на всеки участник. Участниците трябвало да ходят на тъмно, като Дейвид насочвал към тях ярка червена светлина.
Според самия Силва походката на човек е важна, защото това е нещо, с което всеки от нас се е родил и не избира. Но дали е напълно вярно това и дали да бъдеш гей се определя от ДНК?
В ДНК не е записано, че трябва да ходим? Ние се научаваме да го правим в невръстна възраст. И ключовият въпрос е „защо”.
Ричард Липа, професор по психология от Калифорнийския университет в Фулертън, заключва в своите изследвания, че гейовете са два пъти повече сред хора, които пишат с лявата ръка.
Следващата стъпка според Липа е да потърси гени, които контролират нашата сексуалност. Според противници на идеята, че човек е гей по рождение такива гени не съществуват. Липа от университета в Небраска отбелязва като контрапункт изследвания върху сексуалната ориентация на поколение от гейове. Според заключенията от него, децата на такива хора не са гейове и не избират да бъдат такива.
Липа е на мнение поради това, че ако хомосексуалността беше вродена, то и болшинството от децата на гейове също щяха да са като родителите си.
Следователно ДНК не определя сексуалната ни ориентация.
"Можем ли да променим ориентацията си", Абот твърди, че отговорът на този въпрос е очевиден,
„да”. Той поддържа тезата, че основна причина за хомосексуално поведение е заобикалящата ни среда, личния избор и свободата на действие. Правдоподобно и дори сякаш вярно, ако се замислим. Но ако запитаме група мъже с хетеросексуална насоченост, дали биха се променили като хомосексуалисти, отговорът е категоричен:
„Шегувате ли се?”, запитани хомосексуалисти, дават аналогичен отговор. Личен избор или физиологична обусловеност се крият зад категоричната позиция на различни категории хора в обществото.
Друг изследовател, Герулф Ригер, се надсмива на твърдения, че заобикалящата ни среда и личния ни избор и това, че имаме свобода да правим и се държим както си искаме, е определящо за съществуването на хомосексуалното течение в обществото ни. Заключениата от негови наблюдения над поведението и начина на говорене на хората са, че са необходими няколко минути, за да разберем дали човекът пред нас е гей.
Може би причините са психологични, може би всеки от нас желае да се чувства добре и е там където според него това се случва.