Смъртността от досега лечими инфекции ще се задълбочава все повече, освен ако не се финансират научни програми за преодоляване нарастващия проблем с резистентността на антибиотици – предупреди Кралското дружество в доклад публикуван преди няколко дни.

В докладът на Европейската академия на науките, на което е член и Кралското дружество, се подчертава все повече нарастващата заплаха от антибиотична резистентност на патогени като причинителите на видовете шарки, Клостридиум дифициле, бактериум коли и инфекциозни заболявания като туберкулоза, пневмония и менингит.

Учените от различни части на Европа се обръщат към ЕС и страните членки в него да осигурят сериозна подкрепа за намиране прости и евтини начини за откриване на специфични инфекции, колкото е възможно по-рано и да подпомогнат фармацевтичните компании, занимаващи се с разработване на нови методи за лечение.

Броят на смъртните случаи след постъпване в болница на инфекциозно заболели всяка година в Европа наброява 175,000 души,  като много от тях се дължат на резистентност към антибиотиците.

Професор Фолкър тер Мойлен от Германия, споделя притесненията си, че създаването и тестването на нов препарат не е толкова привлекателно за компаниите, тъй като те предпочитат да работят върху лекарства, които ще имат дълготраен ефект срещу хронични заболявания.

Резистентността не е само проблем на болници и пациенти, но и на всеки от нас.

Твърде вероятно е това да повлияе негативно на търговията и да остави много хора без работа. Съществува реална опасност патогени да се разпространят в веригите за хранителни стоки, чрез животински продукти.

В проследяване развитието на проблема с резистентността към антибиотици в Европа, обобщените данни и заключения биха дали ценна информация за разрешаването му. Европейската комисия има за задача координиране наблюденията над резистентността и събиране на информация от всички страни члени за очертаване границите на разпространение на инфекции.

Знаейки къде проблемите са най-често срещани, би било от изключително значение за оценяване възможното влияние върху икономиката, за осъществяване на промени в здравната практика и стимулиране и насочване на спонсорите към съответно необходими научни изследвания, добавя професор Мойлен.