Пикочна киселина

    Kраен продукт при обмяната на пурините на нуклеиновите киселини в организма.

    Една малка част от пурините се приемат от организма с храната (червени меса). По-голямата част, обаче се образуват в самия организъм от по-прости вещества, а също и при разрушаване на някои клетки (например при злокачествени заболявания на кръвта, тумори). Образувалата се пикочна киселина се отделя чрез бъбреците. Количеството на пикочната киселина в кръвта се определя от съотношението на два процеса: образуване и отделяне.

    В здрав организъм пикочната киселина е в разтворено състояние в кръвта и тъканните течности. Нормалната концентрация на пикочна киселина е 220-240 µmol/l при децата и нараства с възрастта. При мъжете след полово съзряване нараства по-бързо като достига 416 µmol/l, а при жените нараства по-бавно като достига 370 µmol/l и едва след климакса може да се изравни с нивото при мъжа. Ако концентрацията на пикочната киселина се повиши до 380 µmol/l се получава насищане на разтвора и условия за кристализация, което създава условия за развиване на подагра.

    Подаграта е заболяване, при което пикочната киселина в кръвта образува кристали, на речени урати. Уратите се отлагат в меките тъкани, костите и вътрешните органи и водят до пристъпи от ставни болки и други увреждания.

    Не винаги повишаването концентрацията на пикочната киселина води дообразуване на урати, но когато концентрацията надхвърли 540 µmol/l, рискът да се получи кристализация и подагра достга 90%. При такива високи стойности лечението е задължително.

Повишената концентрация на пикочна киселина е важен рисков фактор за исхемичната болест на сърцето.



www.doctorbg.com