Мъжката аноргазмия представлява невъзможност да се достигне до кулминацията на сексуалното удоволствие при полови дейности, които обичайно се считат за достатъчно задоволителни. В това се включват всички компоненти на оргазма – еякулация, промени в нивата на хормони в организма и мускулни контракции. Разпространението на мъжката аноргазмия е трудно да бъде установено, поради относителността на симптомите й и временната й поява у някои мъже. Когато се диагностицира конкретен мъж трябва да се взема в предвид, че нереалистичните очаквания могат да бъдат заблуждаващи за степента на сериозност на проблема. Първата стъпка към преодоляването му е разговора със сексуалния партньор/и. Среща с лекар-специалист никога не е излишна, дори когато няма физиологични причини за невъзможността на мъжа да "свърши".
Най-честият причинител на аноргазмията са страничните ефекти на медикаментите. Невъзможност да се изхвърли спермата е относително обичаен страничен ефект на антидепересанти, транквиланти, антихистаминови препарати и някои други лекараства. Преди да бъде диагностицирана сексуалната дисфункция е необходимо да се анализира употребата на други предписани медикаменти, алкохол или наркотици. Медицински изследвания могат също да открият други здравословни проблеми като диабет или множествена склероза.
Забавената или отсъстваща еякулация се случва на две напълно различаващи се групи мъже. Едната група изпитва затруднения в получаването на оргазъм като естествено следствие от процесите, свързани със стареенето, обичайно започващи между 40-тата и 50-тата годишнина. Стареенето води до забавяне на рефлексите у човека. Това е причината спортните постижения и шофирането да не са на едно и също ниво на 20 и на 50 години. Еякулацията също е рефлекс, който се забавя у много мъже. Този факт често влияе силно негативно защото е в конфликт с очакванията и опита на мъжа, който в младините си се е радвал на мощен, почти непредвидим и сравнително бърз оргазъм.
Много жени също изпитват негативното влияние от мъжката аноргазмия. Свикнали да виждат върховете на мъжкото удоволствие, много от представителките на нежния пол, чиито мъже изпитват затруднение да "свършат", смятат, че не са достатъчно красиви и че емоционалната връзка се е изгубила. Такова заключение, разбира се, е невярно. Други жени пък изпитват отегчение от твърде дългите полови актове. Съществуват както и сериозно обезпокоени от проблема мъже, така и такива, които го приемат спокойно. Вторите често споделят, че всъщност новото положение ги удовлетворява повече от преди и че намаляването или липсата на оргазми не ги тревожи. Освен това тези мъже обикновено смятат аноргазмията като Божи дар, след като 20 или 30 години са се борили с преждевременната еякулация, а организмът най-накрая само достига до решението на проблема.
От друга страна, у по-млади мъже, които изпитват затруднения в достигането на оргазъм, могат да се появят сериозни психологически проблеми. Често в такъв случай става дума за мъже, които по принцип имат безпокойства относно жените, секса и сексуалността. Някои от тях са имали много партньорки, а други имат малък сексуален опит или изобщо нямат опит. И в двата случая липсата на оргазъм може да се дължи на подсъзнанетелно отхвърляне на собственото тяло или несъгласие да бъдат извършвани неприятни или опасни сексулани практики. Други страхове, които подсъзнателно влияят на способността на мъжа да "свърши" са рисковете от бременност или полово предавани заболявания, независимо от използването или липсата на превантивни мерки. Психолозите добавят и страха от метафорично "поглъщане" на члена, което се появява подсъзнателно.
Както всеки друг страх (и симптомите, които го съпътстват), така и сексуалните страхове са трудни за отстраняване. Аноргазмията у по-млади мъже е прословуто трудна за терапия, защото тя е израз най-често на ранни психо-емоционални травми и подсъзнателни реакции. Години или две психотерапия може да се окаже недостатъчна, а резултатите – негарантирани. Най-важното е да се запомни, че еякулацията се отключва при физическа и/или ментална стимулация. Някои мъже се срамежливи да споделят със сексуалния си партньор какво точно им доставя удоволствие, независимо дали става дума за орална любов, стимулация на простатата или думите "обичам те". Ако мъжът има проблеми с достигането на оргазъм, то сексуалната му половинка трябва да се увери, че знае и разбира желанията му. С напредването на възрастта нуждата от стимулация ства по-голяма и по-директна. Партньорите трябва заедно да изследват, кое как "работи" за да запазят удоволствието и здравословния ефект от секса.